Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Точно това ни трябва — призна тя учудена.

За да плати покупката, Алис се нареди на дълга опашка на първия етаж. Едва когато слезе с асансьора на партера, намери Габриел. Той беше заменил шапката на Индиана Джоунс с цилиндъра на фокусника Мандрейк. Обгърнат в черна пелерина, печелеше симпатиите на публика от хлапета на не повече от шест години. Алис го наблюдава няколко минути смутена, но и очарована от този странен мъж. Умело и с очевидно удоволствие, той вадеше от шапката си какви ли не плюшени животинчета: зайчета, кълвачи, котета, таралежи, тигър бебе…

Благосклонният й поглед бързо се втвърди. Присъствието на деца все още беше трудно поносимо за нея, подсещаше я, че никога няма да подаде биберона на собствения си син, че никога няма да го заведе на училище, на футбол или на джудо, никога няма да го научи да се защитава или да се бие с някого.

Тя няколко пъти премигна, за да спре сълзите, които напираха в очите й и се приближи към Габриел.

— Престанете да играете клоунада, Кийн! — нареди му и го дръпна за ръката. — Трябва да ви припомня, че полицията е по петите ни.

С широк жест „фокусникът“ свали плаща си и върна цилиндъра на щанда.

— Мандрейк ви поздравява! — поклони се той, изпратен от смеховете и аплодисментите на хлапетата.

Разположен на „Медисън авеню“ зад катедралата „Свети Патрик“, „Перголезе Кафе“ беше един от най-старите ресторанти в Манхатън. С масите по поръчка от „Формика“ и седалките от зелена кожа, той сякаш беше продукт на 60-те години на XX век. Макар на външен вид да не беше нищо особено, заведението привличаше многобройни клиенти, любители на хрупкави салати, вкусни хамбургери, яйца „Бенедикт“ 28 28 Яйца със сос и шунка. и пастърма със сос от трюфели.

Старият собственик Паоло Манкузо сервира лично поръчката, която направиха младата жена с френски акцент и спътникът й: два хотдога със салата от раци, две пликчета с домашно пържени картофи и две бутилки бира „Будвайзер“.

Щом им донесоха храната, Габриел се нахвърли на нея и изгълта пълна шепа пържени картофи: хрупкави и добре посолени.

Седнала срещу него Алис се задоволи с няколко залъка от своя сандвич преди да разтреби масата. Тя постави мешката и я отвори, за да извади кутийката, намерена в куфарчето. С книжна салфетка, внимателно освободи спринцовката от кожената ивица и се захвана за работа.

След като разкъса амбалажа на кутията с инструменти на научната полиция, тя подготви пудрата, четката и една торбичка.

— Осъзнавате ли, че това са просто играчки? — отбеляза джазменът.

— Ще са напълно достатъчни.

Алис си избърса ръцете с мокра кърпичка и провери качеството на всеки от компонентите. Черната пудра, която се състоеше от въглерод и фини железни частици щеше да бъде от полза. Тя потопи края на четката в малкото шишенце с пудрата и намаза спринцовката. Пудрата се залепи за аминокиселините, оставени от порите на кожата, която е била в контакт с повърхността на предмета и постепенно откри няколко ясни отпечатъци. Алис почука по медицинския уред с нокът, за да свали остатъците от пудрата. Разгледа всяка от следите, които видимо бяха пресни. Една от тях особено се открояваше: почти пълен отпечатък на показалец или на среден пръст.

— Откъснете ми парче скоч — помоли тя.

Габриел грабна рулото.

— Такава големина ли?

— Малко по-дълго. И внимавайте да не изцапате лепкавата страна!

Тя взе лейкопласта и покри отпечатъка, като внимаваше да не позволява да прониква въздух. След това отлепи скоча, грабна рекламната поставка, на която беше сложена чашата й с бира, обърна я и допря ивицата върху чистата картонена повърхност. Силно натисна с палец, за да се отбележи следата.

Когато измъкна лейкопласта, върху бялата страна на поставката за бира се открои ясен и черен отпечатък. Алис присви очи, за да разгледа добре преплитанията на браздите. Линиите и надсложените върху тях издължени части образуваха един и същи нетипичен мотив: отпечатъци във формата на дъгов свод, прекъснати от малък белег, приличащ на кръст.

Тя показа резултата на Габриел и доволна пъхна поставката в найлонова торбичка.

— Съгласен съм, че това е много красиво — рече той, — но за какво ще ни послужи? Трябва да сканираме отпечатъка и да го вкараме в база данни, нали?

Алис хапна няколко картофчета и изрече мислите си гласно:

— Апартаментът на приятеля ви в Куинс…

— Вероятно там ще намерим компютър и връзка с интернет.