Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Тя използва кредита си, като се обади на Сеймур, но попадна на телефонния му секретар.

— Щом можеш, ми звънни на този номер, Сеймур. Наистина имам нужда от помощ. Побързай, моля те.

След това Алис отиде в банята, разделена от спалнята с тънка стъклена преграда. Помещението беше декорирано в стил ретро, който напомняше за 50-те години на XX век: под с мозайка от черни и бели плочки, чугунена вана на медени крачета, старинна мивка, керамични кранчета за топла и студена вода, дървени шкафчета, украсени с релефни орнаменти.

Кийн си беше удържал на думата: под огромен облак от пяна я чакаше топла баня, парфюмирана с лавандула.

Колко странен тип…

Алис се съблече пред голямо подвижно огледало с рамка от ковано желязо и се потопи във водата. Топлината раздвижи кръвообращението й и събуди порите на кожата. Мускулите й се отпуснаха, болките при движение затихнаха. Младата жена дишаше с пълни гърди. Имаше приятното чувство, че е понесена от пареща и благотворна вълна, така че за няколко секунди напълно се отдаде на сладострастното отпускане.

След това спря да диша и потопи главата си под водата.

Алкохолът, който премина в кръвта й, и температурата на банята предизвикваха у нея сънливост и леност. Противоречиви мисли се блъскаха в съзнанието й. Загубата на паметта я тормозеше. За пореден път, Алис се опита да възстанови събитията от предишната вечер. Отново се появи черната дупка, която поглъщаше спомените й. В началото частите от пъзела се нареждаха лесно: баровете, коктейлите, приятелките, паркингът на авеню „Франклин Рузвелт“. После отиването й до колата. Синкавото изкуствено осветление в подземието. Тя се чувства скапана, залита. Вижда ясно как отваря вратата на малкото ауди и сяда зад волана… До нея има някой! Сега й идва наум. Едно лице, което внезапно изплува от сянката. Мъж. Пробва да различи чертите му, но те изчезват в седефената мъгла.

Изведнъж потокът от спомени я повлича назад във времето, понесен от река, чийто извор е в центъра на болката.

Спомням си.

Или по-скоро — представям си.

21 ноември 2011 г.

Дъждовен късен следобед в медицинския кабинет на съпруга ми. Поредният преглед е прекъснат от телефонно обаждане:

„Доктор Пол Малори? Търся ви от гръдната хирургия на болницата «Отел Дийо». Докараха съпругата ви при нас. Състоянието й е тежко и…“

Изпаднал в паника, Пол грабва палтото си, обяснява накратко на секретарката си и бързо напуска кабинета. Отправя се към старата си кола алфа ромео джулиета, спряна както всеки ден наполовина на тротоара пред сградата на Агенцията за недвижими имоти. Съобщението за глоба, което той всекидневно получава за неправилно паркиране, е подгизнало от дъжда. Запалва автомобила, обикаля площада и тръгва по улица „Бак“.

Вече пада мрак. Този мръсен есенен ден ви кара да намразите Париж, обхванат от метастази ад, замърсен, свръхнаселен, потънал в кал и тъга. Булевард „Сен Жермен“, колите се движат бавно. Пол избърсва с ръкав изпаренията, които се натрупват по предното стъкло на алфа ромеото.

Алис, бебето… Кажете ми, че това не е вярно.

Откакто е научил, че ще става баща, не може да си намери място от гордост. Непрекъснато мисли за бъдещето: бибероните, разходките в Люксембургската градина, пясъчните замъци по плажа, първия учебен ден, футболните мачове неделя сутрин… поредица от мигове, които преминават през съзнанието му.

Той се опитва да отхвърли гибелните мисли и да запази спокойствие, но чувството е много силно и тялото му се разтърсва от ридания. Гневът се смесва с болката. Плаче като дете. Спрян от червен светофар, гневно удря с юмрук волана. В главата му все още звучат думите на лекаря, който описва ужасяващата действителност: „Няма да скрия от вас, че нещата са сериозни, докторе: нападение с остро оръжие, удари с нож в корема…“

Светва зеленото. Той потегля веднага и извива рязко волана, за да изпревари колоната от автобуси. Пита се как това е могло да се случи. Защо съпругата му, с която обядваха в кафене на улица „Гюисард“, е намерена намушкана с нож в гнусен апартамент в западната част на Париж, след като тя трябваше да прекара следобеда с акушерка, за да се подготви за раждането?

Образите отново преминават през главата му: Алис потънала в локва кръв, екипът на Бърза помощ, който идва спешно, дежурният в колата лекар, който прави първите констатации: „Нестабилен пациент, увеличено систолично налягане, пулс 100 удара в минута, помътнели еклери на очите. Ще извършим интубация 39 39 Интубация означава въвеждане на тръба в трахеята на пациента за изкуствено обдишване. и ще включим венозен катетър.“