Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Потеглям по улица „Кутелри“ за да пресека кея на моста на „Парижката Света Богородица“. Мястото е магическо: наляво историческите сгради на болницата „Отел Дийо“ а отдясно сградата на парижкия затвор „Консиержери“ и покривът на Кулата с часовника.

Всяко от тези посещения в семейния дом ме изпълва с чувството, че се връщам трийсет години назад, отново преживявам раните от детството и сътресенията от юношеството, пак възникват братоубийствените конфликти и изпитвам за кой ли път абсолютната самота.

Всяка година си казвам, че го правя за последен път, и всяка година отново се подлагам на мъчения. Без да знам защо. Една част от мен ме подтиква окончателно да разруша мостовете, но друга дава мило за драго да видя лицата им в деня, когато ще се появя облечена като принцеса, с мъж, съвършен откъдето и да го погледнеш.

Левият бряг. Карам покрай кейовете, завивам наляво по улица „Сен Пер“. Намалявам скоростта, запалвам габаритите и спирам на ъгъла на улица „Лил“. Затварям вратата на колата, нахлузвам оранжевата си полицейска нашивка и звъня на домофона на една скоро измазана красива сграда.

Държа пръста си върху бутона в продължение на трийсет секунди. Идеята узря в главата ми в началото на седмицата, но се наложи да направя някои проучвания. Знам, че съм на път да сторя лудост, но осъзнаването на факта не означава, че мога да бъда разубедена.

— Да, какво желаете? — пита сънлив глас.

— Пол Малори? Криминална полиция, отворете, ако обичате.

— Хм, но…

— Полиция, господине, отваряйте!

Едно от тежките крила на портата се открехва с щракване. Отказвам се от асансьора и се втурвам да изкачвам по четири стъпала наведнъж чак до третия етаж, където започвам да тропам по вратата.

— Идвам, идвам!

Мъжът, който ми отваря, е моят красив гинеколог, но тази сутрин не е във форма: по къси панталонки и стара фланелка, русите му къдрици са разрошени, лицето му е белязано от учудване, умора и безпокойство…

— Ама, аз ви познавам, вие сте…

— Капитан Шефер, криминална бригада. Господин Малори, вие сте задържан днес, 24 декември, четвъртък, в 7:16 сутринта. Имате право да…

— Извинете, но това сигурно е грешка! Какъв е мотивът, кажете ми?

— Изготвяне на фалшиви документи. Последвайте ме, ако обичате.

— Шегувате ли се?

— Не ме принуждавайте да викам колегите си да се качат, господин Малори.

— Мога ли поне да облека панталон и риза?

— Бързо. И си вземете дебело палто, тъй като отоплението при нас не е в ред.

Докато той се облича, хвърлям един поглед на подредбата на дома. Старинният апартамент е преобразен в своеобразно ателие с изчистена декорация. Разрушени са няколко стени, излъскан е паркетът „унгарска шарка“, но са запазени двете мраморни камини и живописните корнизи.

Зад една врата забелязвам млада двайсетинагодишна рижа жена, увита в чаршаф, която ме гледа ококорено. Чакането се проточва.

— Побързайте, Малори! — изкрещявам и чукам по вратата. — Не са ви необходими десет минути, за да намъкнете един панталон!

Лекарят излиза от банята облечен изискано. Не може да се отрече, че си е възвърнал стила, наконтил се е със сако от туид, кариран вълнен панталон, габардинен тренчкот и лъснати боти. Опитва се да успокои червенокосата и тръгва след мен към стълбите.

— Къде са колегите ви? — пита той, когато се озоваваме на улицата.

— Сама съм. Да не искате да мобилизирам Интервенционната група на националната жандармерия, за да ви измъкна от леглото…

— Но това не е полицейска кола?

— Напротив, само че е без отличителни знаци. Не създавайте проблеми и се качете отпред.

Той се колебае, после се намества до мен.

Потеглям и ние се движим мълчаливо, а наоколо става все по-светло. Пресичаме 6 район и Монпарнас, преди Пол да се реши да попита:

— Добре, отговорете ми сериозно, какъв е този цирк? Знаете ли, че мога да подам оплакване срещу вас, задето миналия месец откраднахте от мен рецепта! Благодарете се на колежката ми: тя ме разубеди, като изтъкна всевъзможни смекчаващи вината ви обстоятелства. За да не ви спестя нищо, ще добавя, тя дори ви нарече „смахната“.

— Аз също ви проучих, Малори — казвам и вадя от джоба си ксероксирани книжа.

Той ги оглежда и започва да чете, като присвива вежди.

— Какво е това?

— Доказателства, че сте използвали фалшиви атестации за настаняване на две жени от Мали без документи, за да могат те да подадат молба за пребиваване.

Той не се опитва да отрича.