Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Достатъчно ли насищате жаждата си? — подхваща той. — Знаете ли, че половината от циститите могат да бъдат излекувани само с изпиването на два литра вода дневно?

Не го слушам. Това е моята сила: обезкуражаването ми никога не продължава дълго. Като светкавици, образите избухват в главата ми. Трупът на жената на местопрестъплението тази сутрин: Клара Матюрен, дивашки удушена с найлонов чорап. Обърнатите й очи, лицето й, изписаният ужас. Нямам право да губя време. Нямам право да се разсейвам. Трябва да заловя убиеца, преди той да се задейства отново.

— А фитотерапията? — пита красивият блондин. — Знаете ли, че растенията могат да бъдат много полезни, особено сокът от червена боровинка.

С внезапно и рязко движение минавам зад бюрото му и изваждам една празна рецепта.

— Прав сте, сама ще си напиша рецептата!

Той е толкова слисан, че дори не помръдва, за да ми попречи.

Обръщам се и си тръгвам, като затварям вратата.

Париж, 10 район

Месец по-късно

Декември 2010 г., 7 часът сутринта.

Аудито пътува в тъмнината и излиза на площад „Колонел Фабиен“. Светлините на града се отразяват върху внушителната сграда от бетон и желязо на седалището на Комунистическата партия. Страшен студ е. Надувам отоплението до дупка и влизам в кръговото кръстовище, за да се озова на улица „Луи Блан“. Пускам радиото докато пресичам канала „Сен Мартен“.

Радио „Франс Инфо“, 7 часът е, новините представя Бернар Томасон.

— Здравей, Флоранс, добро утро на всички. В навечерието на Коледа, отново лошото време е основна тема в новините днес. Метео Франция обявява оранжев код за тревога, тъй като се очакват тежки снеговалежи над Париж към обяд. Снегът силно ще затрудни движението на Ил дьо Франс.

Гадна Бъдни вечер. Гадни семейни задължения. За щастие, Коледа е само веднъж годишно. Но за мен и това е много.

В този утринен час Париж се опитва да се предпази от бурята, която се задава, но отсрочката ще е кратка. Възползвам се от оредялото движение, за да мина бързо покрай Източната гара, да поема по булевард „Магента“ и да пресека 10 район от север към юг.

Мразя майка си, мразя сестра си, мразя брат си. Ненавиждам тези неизменни коледни срещи, които винаги се превръщат в кошмар. Беренис, по-малката ми сестра, живее в Лондон, където държи художествена галерия на „Ню Бонд Стрийт“. Фабрис, най-големият, работи във финансовия сектор в Сингапур. Всяка година, с половинките и с децата си, те пристигат за два дни във вилата на майка ми, край Бордо, за да прекарат Коледа, преди да отлетят към екзотични и слънчеви дестинации: Малдивите, остров Мавриций, Карибите.

Информация за движението по пътищата на Франция „Бизон Фюте“ горещо препоръчва да избягвате да ползвате колите си в парижкия регион, както и в съседните департаменти на запад. Мярка, която изглежда трудно изпълнима на Бъдни вечер. Префектурата също е песимистично настроена, тъй като се бои, че снегът ще премине в поледица още рано вечерта, когато температурите ще слязат под нулата.

Улица „Реомюр“, след това улица „Бобур“: пресичам квартала Маре от запад и излизам на площада на Кметството, който е окъпан в светлини. В далечината силуетът на двете масивни кули и на острия връх на църквата „Парижката Света Богородица“ се открояват в мрака.

Всяка година, с малки отклонения, се разиграва все една и съща театрална пиеса през тези два дни: майка ми ще се възторгва от успеха на Беренис и на Фабрис, от житейския им избор, от кариерата им. Тя ще изпада в захлас пред хлапетата им, ще хвали доброто им възпитание и школските им успехи. Разговорите ще се въртят все около едни и същи теми: имиграцията, всеобщото отвращение от данъчната система, отношението към бежанците.

За нея, за тях аз не съществувам. Не съм от техния отбор. Аз съм нещо като мъжкарана, без елегантност, без изисканост. Неуспяла чиновничка. Аз съм дъщеря на баща си.

Трудностите в движението може да засегнат някои линии на метрото и на регионалната експресна влакова мрежа. Същото се отнася и за полетите. Парижките летища ще преживеят черен ден, с хиляди пътници, които ще се окажат приковани към земята.

Тези силни снеговалежи ще отминат обаче долината на Рона, както и средиземноморското крайбрежие. В Бордо, Марсилия и Тулуза температурите ще се колебаят между 15 и 18 градуса, докато в Ница и в Антиб можете да обядвате на терасата, там живакът ще достигне 20 градуса.

До гуша ми е дошло да бъда съдена от тези тъпаци. Писнало ми е от предвидимите и повтарящи се техни подмятания: „Все така ли си без мъж?“ „Не си ли готова да забременееш?“ „Защо се обличаш като торба?“ „Защо все още живееш като тийнейджърка?“ Гади ми се от вегетарианските им манджи, за да пазят линия и да са в цветущо здраве: техните семена за птици, отвратителната киноа, сиренето тофу, пюрето от карфиол.