Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— И какво? Солидарността и човечността да не са престъпления?

— В правото това се нарича „изготвяне на фалшиви документи“. Наказва се с три години затвор и глоба от 45 000 евро.

— Мислех си, че в затворите не достигат места. Откога криминалната бригада се занимава с подобни дела?

Не сме далеч от Монруж 15 15 Монруж е град, разположен северозападно от Париж. . Преминавам по „Маршалите“, спускам се по част от околовръстното, след това поемам по А6, за да стигна до магистрала „Аквитания“, която свързва Париж с Бордо.

Когато забелязва детелината при град Вису, Пол започва наистина да изпитва силно безпокойство.

— Къде ме карате?

— В Бордо. Сигурна съм, че обичате виното…

— Не, не говорите сериозно!

— Ще прекараме Бъдни вечер при майка ми. Ще ви посрещнат много добре, ще видите.

Той се обръща, поглежда дали някой ни преследва, опитва се да каже нещо весело, за да се успокои.

— Открих: в колата има камера. Полицаите прилагате специална програма със скрита камера, нали?

Продължавам да карам и за няколко минути му обяснявам ясно сделката, която съм измислила: ще пратя по дяволите издънката му с фалшивите документи, а в замяна той ще приеме да се представи като мой годеник при посрещането на Бъдни вечер.

Дълго време мълчи и не ме изпуска от очи. Отначало не може да повярва, но по-късно вдява:

— О, Господи, най-лошото е, че не се шегувате, нали? Измислили сте този капан, защото нямате смелост да защитите житейския си избор пред своето семейство. Я виж ти! Не от гинеколог имате нужда, а от психоаналитик.

Понасям атаката и, след няколко минути мълчание, се връщам на земята. Естествено, той е прав. Аз съм страхливка. И какво очаквам всъщност? Да му се стори забавно да участва в моя маскарад? Изведнъж осъзнавам, че съм кралицата на тъпачките. В това е силата и слабостта ми: да слушам инстинкта си повече от разума. Затова успях да разкрия няколко особено трудни криминални случая, което ми даде възможност да заема днешната си работа на трийсет и четири години. Но понякога интуицията ми изневерява и излизам от релсите. Идеята да представя този тип на семейството си сега ми изглежда колкото чудата, толкова и нелепа.

Почервеняла от срам, капитулирам:

— Прав сте. Съжалявам. Обръщам и ще ви върна у дома.

— Преди това спрете на най-близката бензиностанция. Резервоарът е почти празен.

Пълня със супер. Пръстите ми лепнат и миризмата на бензин ми замайва главата. Връщам се в колата и откривам, че Пол Малори го няма на седалката. Вдигам глава и забелязвам през стъклото на ресторантчето, че ми прави знаци да ида при него.

— Поръчах ви чай — казва и ми предлага да седна.

— Лош избор, пия само кафе.

— Щеше да е прекалено обикновено — усмихва се той, става и отива да вземе питието ми от бара.

Нещо в този мъж ме обърква — малко е флегматичен; прилича на английски джентълмен, който запазва класата си при всички обстоятелства.

Две минути по-късно се връща и поставя пред мен чаша кафе и кроасан, завит в салфетка.

— Не са от класата на Пиер Ерме 16 16 Пиер Ерме (р. 1961) е известен френски сладкар. , но не са толкова лоши, колкото изглеждат — убеждава ме той, за да разведри атмосферата.

Сякаш за да докаже думите си, отчупва от своята кифличка и сподавя дискретна прозявка.

— Като си помисля, че ме измъкнахте от леглото в 7 часа! Веднъж и аз да се опитам хубаво да се наспя!

— Казах ви, че ще ви върна. Имате време да се пъхнете отново в кревата с вашата Дулцинея.

Той отпива глътка чай и пита:

— Признавам, че не ви разбирам добре: защо искате да прекарате Коледа с хора, от които сте видели повече лошо, отколкото добро?

— Откажете се, Малори. Както казахте, не сте психоаналитик.

— А баща ви какво мисли за всичко това?

Отговарям машинално:

— Баща ми почина отдавна.

— Престанете да разказвате басни! — възкликва той и ми подава смартфона си.

Гледам екрана и предварително знам какво ще открия там. Докато пълнех резервоара, Малори е влязъл в интернет. Не е изненадващо, че търсенето му го е отвело до новина от преди няколко месеца, която разкрива премеждията на баща ми.

Преди три години, арестуването му предизвика трус сред полицията в Лил. На 2 септември 2007 г. главен комисар Ален Шефер рано сутринта е арестуван от служителите на Генерална инспекция на националната полиция, които ще му държат сметка за методите на действие и за познанствата. След няколкомесечно разследване ГИНП разкри съществуването на едромащабна система за корупция и присвояване, извършвани от този висш полицейски служител в северната част на страната.