Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Усещам, че той ме гледа. Имам чувството, че винаги съм го познавала. Не разбирам как толкова бързо между нас може да се появи интимна връзка.

В битието ни има редки моменти, когато вратата се отваря широко и животът ни предлага среща, която не сме очаквали. Среща с човека, който ни допълва, който ни приема такива, каквито сме, който ни усеща напълно, който отгатва и разбира противоречията, страховете, чувствата, гнева, потока мътилка, който тече в главите ни. И който ни успокоява. Този, който ни предлага огледало, в което не се боим да се погледнем.

Един миг е достатъчен. Един поглед. Една среща. За да разтърси съществуванието ми. Точната личност в точния момент. Капризът е съучастник на случайността.

Прекарваме Бъдни вечер в хотел в Рим.

На другия ден поемаме към амалфийското крайбрежие, пресичаме Долината на дракона чак до високите градини на град Равело.

След пет месеца се оженихме.

През май разбрах, че чакам дете.

В живота има редки моменти, когато врата се разтваря широко и ни окъпва в светлина. Мигове, когато в нас нещо се отключва. Носим се в безтегловност, пътуваме по магистрала без радари. Изборът става прозрачно ясен, отговорите заместват въпросите, страхът отстъпва пред любовта.

Човек трябва да е преживявал такива моменти.

Траят кратко време.

Китайският квартал

В наши дни

10:20 ч.

Шумът на тълпата. Миризмата на сушена риба, която дразни гърдите. Скърцането на металическа врата.

Габриел излезе от Заложната къща и направи няколко крачки по „Мот Стрийт“. Като го забеляза, Алис тутакси прогони спомените си.

— Добре ли сте? — попита той, тъй като отгатна смущението й.

— Добре съм — успокои го тя. — Какво стана с часовника на съпруга ми?

— Измъкнах му 1600 долара — рече той и гордо размаха куп банкноти. — И ви обещавам, че бързо ще си го върнем. Дотогава, смятам, сме заслужили да закусим.

Тя се съгласи и те побързаха да напуснат Китайския квартал, за да се озоват на по-приветливите тротоари на „Бауъри“. Тръгнаха по авенюто на север, като се движеха от слънчевата страна на голямата артерия.

В не толкова далечното минало тази част на Манхатън беше престъпен квартал, тук си даваха среща наркоманите, проститутките и бездомниците. Сега се беше превърнала в приветливо място, шикозно и модерно. Улицата беше осветена и просторна, архитектурата й разнообразна, а витрините й — пъстри. Сред каменните сгради, малките магазинчета и ресторантите се открояваше изненадващият силует на Новия музей за съвременно изкуство. Неговите шест етажа приличаха на струпване на кутии за обувки, наслагани една върху друга в нетрайно равновесие. Отсечените му линии и цветът на фасадата му — чисто бяла на сребърни нишки — се различаваха от патинирания декор на долен Ист Сайд.

Алис и Габриел отвориха вратата на „Пепърмил Кофи Шоп“, първото кафене, което се изпречи на пътя им.

Седнаха един срещу друг на два кожени кремави стола в сепарето. Облицовани в бяло стени, ефектни корнизи, голям френски прозорец, масивен дъбов паркет: едновременно уютно и рафинирано, мястото беше приветливо и контрастираше с трескавата атмосфера в Китайския квартал. Преминавайки през стъклото, есенната светлина озаряваше залата и огряваше еспресо машините зад бара.

В центъра на всяка маса закрепен в специална поставка таблет позволяваше на клиентите да разгледат менюто, да сърфират в интернет и им осигуряваше достъп до избрани вестници и списания.

Алис се зае с менюто. Гладът толкова измъчваше стомаха й, че тя чуваше къркоренето на червата си. Поръча капучино и бейгъл сандвич 19 19 Бейгъл сандвичите са идеално кръгли питки от ръжено или пшеничено брашно. със сьомга, Габриел предпочете кафе лате и сандвич „Монте Кристо“ 20 20 Сандвич „Монте Кристо“ е популярно ястие в САЩ: две по две филии се намазват с горчица и се пълнят с шунка и сирене, след това се запържват с разбито яйце с мляко. .

Келнерът с жилетка, връзка, шапка „Стетсън Федора“ 21 21 Джон Стетсън се смята за дизайнер на първата каубойска шапка; „Стетсън Федора“ е шапка тип гангстерско борсалино. и префърцунени маниери им сервира поръчката.