Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Като седефен айсберг полупрозрачно чудовище с неправилни форми се изпречваше на хоризонта и разпръскваше над пейзажа нереална светлина.

Известно време те се лутаха между „Мийтпакинг Дистрикт“ и „Челси“, докато откриха магазинче на 27-а улица, което повече разчиташе на американското униформено облекло, отколкото на дрехите втора употреба. По цялата дължина, единственото помещение представляваше весела бъркотия, сред която военните доспехи си деляха мястото с преоценени парцалки.

— Побързайте, Кийн — нареди Алис, след като влезе в магазина. — Не сме тук, за да избираме, разбрано?

Те се разтърсиха сред дрехите и обувките: военни и туристически кубинки; платнени горнища, пилотски якета, дебели суичъри, камуфлажни канадки, войнишки колани, куфии 23 23 Куфията е памучна кърпа за глава, която добива популярност, благодарение на палестинския водач Ясер Арафат. …

Алис бързо намери черен пуловер с обърната яка, удобна фланелка, джинси, нов чифт боти и светлосиво брезентово палто.

Габриел изглеждаше много нерешителен.

— Хайде, избирайте! — подкани го тя. — Ето, вземете това и това — рече и му подаде панталон цвят каки и избеляла памучна риза.

— Нито са ми по ръста, нито са ми в стила!

— Не сме събота вечер и няма да сваляте мацета, Кийн — сряза го тя и разкопча блузата си, за да се съблече.

Джазменът допълни тоалета си с чифт кубинки и три-четвърти палто с агнешка яка. Алис грабна една платнена торбеста чанта с две кожени дръжки и стар кобур за под мишницата, за да носи глока си незабелязано. Тъй като нямаше пробна кабина, те се преоблякоха на няколко метра един от друг. Габриел не се въздържа да хвърли кос поглед към Алис.

— Не се възползвайте, за да си плакнете очите, мръсен перверзнико! — скара му се тя и прикри корема си с ленен пуловер.

Тъй като младата жена усети задявката, Габриел направи опечалена физиономия и се обърна, сякаш хванат в нарушение. Видяното обаче го вледени: по тялото на Алис той забеляза впечатляващ белег, който започваше от венериния хълм и достигаше до пъпа й.

— Ще ви дам всичко за 170 долара — обяви собственикът на магазина, гологлав и набит великан, с разрошена брада, тип Зи Зи Топ.

Докато Габриел си обуваше обувките, Алис излезе на улицата и хвърли в контейнер всичките им дрехи. Запази само парче от блузата си, напоено с кръв.

Следа, която може да се окаже много ценна — реши тя и пъхна парчето във войнишката си чанта.

Забеляза супермаркет от другата страна на тротоара. Премина пътя и влезе в магазина на самообслужване. Намери мокри кърпички, за да се почисти, „Убопрофен“ за главоболието й и малка бутилка минерална вода. Когато се приближи до касата, някаква идея се появи в главата й. Върна се, преброди щандовете и откри малко пространство с телефонни апарати и аксесоари. Разгледа различните продукти на телефонен оператор, който предлагаше модели без абонамент. Избра най-обикновен апарат за 14,99 долара, купи и предплатена карта за сто и двайсет минути разговор, която можеше да бъде използвана през следващите деветдесет дни.

Когато излезе с покупките си, беше изненадана от силен вятър. Въпреки греещото слънце, яростна вихрушка метеше улицата, вдигаше мъртвите листа и предизвикваше облаци прах. Тя закри с ръка лицето си, за да се предпази. Облегнат на капака на колата, Габриел я наблюдаваше.

— Чакате ли някого? — запита го тя.

Той размаха една от старите си обувки пред очите й.

— Права сте: имаше бръмбар в подметката ми.

Като баскетболист, хвърли кеца в едно кошче за боклук. Той падна право в отвора.

— Попадение за три точки — възгордя се мъжът.

— Нямат ли край детинщините ви? Можем ли да вървим?

Малко смутен, той вдигна яката на палтото си и сви рамене като хлапак, на когото са се скарали.

Алис седна зад волана и постави опакования пакет от супера, както и платнената си чанта на задната седалка, до дипломатическото куфарче.

— Трябва да намерим начин да отворим куфарчето.

— Аз ще го сторя — решително рече Габриел и закопча колана си.

За да се отдалечат колкото се може повече от старите си дрехи, натъпкани с подслушвателни устройства, те продължиха няколко километра на север, пресякоха известния с престъпността район Дяволската кухня и стигнаха чак до 48-а улица. Спряха в задънена уличка, която гледаше към обществената градинка, където група деца беряха кестени под надзора на учителката си.