Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Кварталът беше спокоен. Нямаше туристи, нито движение. Дотолкова, та беше трудно да се повярва, че се намираха в Ню Йорк. Паркираха под пожълтелите листа на клен. Преминавайки през клоните, оранжевите слънчеви лъчи подсилваха усещането за спокойствие.

— Каква ви е идеята за куфарчето? — попита Алис, след като удари спирачката.

— Ще счупим двете ключалки с ножа, който откраднахте. Не изглеждат много солидни.

— Голям мечтател сте — въздъхна тя.

— Може би сте измислили нещо по-добро?

— Не, но вашата идея няма да свърши работа.

— Ще видим! — каза той предизвикателно и се обърна, за да вземе куфарчето от задната седалка.

Тя му даде ножа и като съмняващ се зрител гледаше как той се опитва да вкара острието между челюстите на ключалката. Всичко се оказа напразно. След известно време, Габриел изгуби търпение, ядоса се и пробва да се справи с проблема силово, но ножът се приплъзна и леко одраска дланта му.

— Ох!

— Господи, концентрирайте се малко — нервира се Алис.

Габриел капитулира. Стана сериозен. Видимо нещо го измъчваше.

— Какъв ви е проблемът? — атакува го тя.

— Вие сте.

— Аз ли?

— Преди малко, във вехтошарския магазин, видях белега на корема ви… Какво ви се е случило, кажете?

Изведнъж лицето на Алис потъмня. Тя отвори уста, за да отговори, но обзета от дълбоко отвращение, обърна глава и разтърка клепачите си, въздишайки. Този тип щеше само да й създава проблеми. Отгатна това още в първата секунда…

Когато отново отвори очи, устната й трепереше. Болката се събуди. Спомените прииждаха.

— Кой ви стори това, Алис? — настоя той.

Габриел усети, че се е озовал на минирана територия. Опита се да защити любопитството си.

— Как искате да се измъкнем от тази каша, ако си нямаме доверие?

Алис отпи глътка минерална вода. Нежеланието да се конфронтира с миналото си се стопи.

— Всичко започна през ноември 2010 г. — поде тя. — С убийството на млада учителка, която се наричаше Клара Матюрен…

Натали Русел, двайсет и шест годишна стюардеса, беше намерена тази сутрин удушена в дома си на улица „Месоние“ — мирна артерия в 17 район. Младата жена живеела сама и е описана от познатите си като „спокойна личност, без истории около нея, често отсъстваща от жилището си заради своята професия“. Съседът по етаж я срещнал няколко часа преди убийството. „Беше в добро настроение и се радваше, че намерила билети за концерта на Стинг за следващия ден в «Олимпия». Не ми изглеждаше изплашена.“

Според източници, близки до разследването, няколко свидетели твърдят, че са видели мъж да напуска бързо мястото и да изчезва със скутер на три колела, марка „Пиаджо“. Заподозреният е среден на ръст, слаб и строен, с тъмна каска за мотор.

Централната дирекция на криминалната полиция се е заела с разследването. Според първите констатации причината за убийството не е кражба, независимо, че джиесемът на жертвата изглежда е взет. Това убийство странно напомня престъплението срещу Клара Матюрен, млада учителка от 16 район, жестоко удушена с найлонов чорап през ноември 2010 г. Запитан по този повод, Прокурорът на републиката посочи, че на сегашния етап разследващите проследяват всички версии.

Според твърденията на един от разследващите научният анализ показал, че найлоновият чорап, с който е била удушена Натали Русел принадлежал на Клара Матюрен, младата учителка, убита през ноември 2010.

Досега държан в тайна от полицията, този факт установява гибелна връзка между жертвите. Версия, която води разследващите по следите на убиец фетишист, извършващ новото престъпление, използвайки бельо от предишната си жертва. От префектурата на полицията все още отказват да признаят за съществуването на този нов елемент.

Мод Морел, медицинска сестра в Американската болница в Ньой сюр Сен, е убита вчера вечерта в апартамента си на авеню „Малакоф“. Портиерката на сградата е намерила тази сутрин тялото на младата жена, жестоко удушена с чифт чорапи.

Макар че полицията отказва да потвърди официално, можем да допуснем, че престъплението очевидно е свързано с убийствата, извършени през ноември 2010 и през май в 16 и в 17 райони.