Гийом Мюссо - Сентръл Парк

В деня на смъртта си Клара не е носила любимия си шал.

Усещам леко разтрисане.

Дали става дума за детайл без значение?

Мозъкът ми работи на пълни обороти, опитва се да опрости нещата. Защо Клара Матюрен е сменила шала си през този ден? Може би го е заела на някоя приятелка? Може би го е дала на химическо чистене? Може би го е изгубила?

Може би го е изгубила…

Мод Морел, втората жертва, също беше изгубила нещо: телефона си, който в крайна сметка бе открит в такси. А джиесема на Натали Русел — неизменно вярвахме, че е откраднат, — дали също не го е изгубила?

Изгубен.

Два телефона, един шал…

А Виржини Андре? Какво беше изгубила.

Живота си.

Какво още? Преставам да се занимавам със снимките и избирам номера на Сеймур.

— Здравей, аз съм. Що се отнася до смъртта на Виржини Андре, знаеш ли някъде при разследването да става дума за предмет, който тя да е изгубила наскоро?

— Алис, ти си в отпуск, по дяволите! Занимавай се с очакването на бебето!

Правя се, че не чувам упреците.

— Спомняш ли си или не?

— Не, не знам, Алис. Вече не разследваме този случай.

— Можеш ли да намериш номера на бившия й мъж? Изпрати ми го. Аз самата ще го попитам.

— Добре — въздъхва той.

— Благодаря ти, човече.

Три минути след като затварям, получавам есемес от Сеймур. Звъня на Жан-Марк Андре веднага и оставям съобщение, като го моля да се свърже с мен колкото е възможно по-бързо.

— Госпожо Шефер! Пак сте дошла пеша — укорява ме Роз-Мей и се блещи насреща ми.

Тя е от остров Реюнион 24 24 Реюнион е вулканичен остров в Индийския океан от Маскаренските острови, отвъдморски департамент на Франция, население около 600 000 души, главно креоли. , едра жена със силен креолски акцент, която всеки път, когато идвам при нея, ме мъмри като малко детенце.

— Не е така! — казвам и я следвам в една от залите на третия етаж, където води курс по подготовка за раждането.

Моли ме да легна, преглежда ме внимателно, уверява се, че шийката на матката е добре затворена и че няма риск от преждевременно раждане. С удоволствие установява, че бебето се е обърнало и вече не е в седнала поза.

— Главата му е разположена добре надолу и гърбът му е вдясно. Тази поза е идеалната! Дори е започнало по малко да се смъква.

Разполага електродите върху корема ми и започва мониторинга, който регистрира сърдечния ритъм на бебето и маточните контракции.

Чувам как тупа сърцето на сина ми.

Развълнувана съм, очите ми се просълзяват, но в същото време безумен страх стяга гърдите ми. После Роз-Мей ми обяснява какво трябва да правя, когато започна да усещам контракциите; това ще стане вероятно след четири или пет седмици.

— Ако са на всеки десет минути, вземете „Спасфон“ и изчакайте половин час. Премине ли болката, значи тревогата е била фалшива. Ако обаче продължи…

Чувам телефона си, който е в джоба на спортното яке, закачено наблизо. Прекъсвам акушерката, ставам и грабвам джиесема.

— Жан-Марк Андре — обявява гласът в апарата. — Като си прегледах гласовата поща, видях…

— Благодаря, че ми се обадихте, господине. Аз съм капитан Шефер, един от офицерите от полицията, натоварени с разследването на убийството на бившата ви съпруга. Спомняте ли си в дните преди смъртта й тя да е загубила нещо?

— Какво да е загубила?

— Не знам точно. Дреха? Бижу? Портфейл?

— Каква връзка има това с убийството й?

— Може би никаква, но трябва да се проследят всички хипотези. Нищо ли не ви говори история с изгубен предмет?

Той размисля известно време, после казва:

— Да, всъщност…

Спира на средата на изречението. Усещам, че гласът му с обхванат от вълнение, но той се взима в ръце и обяснява:

— Това е една от причините да се скараме последния път, когато тя ми даде сина ми. Разсърдих й се, че е изгубила плюшеното мече на Гаспар, играчка, без която той не можеше да заспи. Виржини твърдеше, че мечето е изчезнало в парка „Монсо“. Каза ми нещо за Бюрото за намерени вещи, но…

Бюрото за намерени вещи…

Усещам как сърцето ми се блъска в гърдите. Чист адреналин.

— Почакайте, господин Андре, искам да съм сигурна, че добре съм ви разбрала: Виржини е ходила в Бюрото за изгубени вещи или е смятала да отиде?

— Каза ми, че вече е ходила и е попълнила формуляр, за да я предупредят, ако открият мечето.

Не мога да повярвам на ушите си.

— Благодаря. Ще ви се обадя, щом науча нещо ново. Измъквам електродите, ставам и се обличам бързо.