Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Елиът спира Костенурката на паркинга и хвърля поглед към часовника си. Подранил е. По принцип би трябвало да започне смяната си след два часа, но бе избрал да пристигне по-рано.

Знае, че днес ще бъде особен ден.

Когато влиза в приемната зала на болницата, вижда с изненада, че десетки пациенти, лекари и сестри са се струпали край телевизионния приемник. Лицата на всички са пребледнели и мнозина вече звънят по мобилните си телефони.

От всички неща, които неговият двойник му бе казал при различните си срещи през 1976 год., имаше едно, което той никога не бе забравил:

Случи се нещо на 11 септември 2001 година, в Световния търговски център в Ню Йорк.

Дълго време Елиът се бе питал какво ли можеше да бъде това нещо.

Приближава се до телевизора и разбутва няколко души, за да види поне част от екрана.

Сега вече знае.

2002, 2003, 2004, 2005 год…

Елиът е на 56, 57, 58, 59 години…

Въпросът не е, че разполагаме с малко време.

Въпросът е, че прекалено много го губим.

2006 год.

Елиът е на 60 години

Манхатън — втората седмица на януари.

Елиът е взел няколко дни отпуска, за да помогне на Анджи да се установи в Ню Йорк, където тя ще започне следването си по медицина.

Докато дъщеря му е крайно възбудена от новия си живот, Елиът я е оставил за няколко часа, за да извърши едно малко неочаквано посещение. Таксито го оставя пред кула от метал и стъкло на ъгъла на „Парк Авеню“ и „52-ра улица“ Той влиза в сградата и се качва с асансьора на тридесет и третия етаж, седалище на известен медицински кабинет. Преди това е преминал през цяла поредица от изследвания и сега очаква резултатите. Предпочел е да направи тези тестове в Ню Йорк, а не в Сан Франциско, където половината от лекарите го познават. Разбира се, на теория съществува лекарска тайна, но в тези среди — като във всички други — слуховете имат вредното свойство да се разпространяват много бързо.

— Влизай, Елиът, моля — кани го Джон Голдуин, един от съдружниците и завеждащите кабинета.

Двамата мъже бяха следвали заедно в Калифорния и през целия си живот бяха поддържали добър контакт. Елиът сяда в луксозен фотьойл, а Голдуин отваря картонен класьор и започва да вади от него редица рентгенови снимки, които подрежда върху своето бюро.

— Няма да те лъжа, Елиът… — казва той, подавайки му една от тях.

— Имам рак, нали?

— Да.

— В тежка форма ли?

— Боя се, че да.

Елиът замълчава за няколко секунди, за да възприеме информацията, а после отново пита:

— Колко време ми остава?

— Няколко месеца…

Четвърт час по-късно Елиът отново е на улицата, сред небостъргачите, клаксоните и колите. Небето е синьо, но той е скован от полярен студ.

Зашеметен от известието за болестта, броди безцелно из улиците, изгубен, трескав, треперещ.

Минавайки покрай дълга търговска галерия, се сблъсква лице в лице със собственото си отражение върху витрината на луксозен магазин. Тогава изведнъж осъзнава, че е на същата възраст и изглежда по същия начин като своя двойник — такъв, какъвто го бе видял преди тридесет години.

Това е: уеднаквил съм се, отъждествил съм се, превърнал съм се в него…

Застанал срещу своето отражение във витрината, той размахва рентгеновите снимки на своите разядени от рака бели дробове. Сетне — сякаш би могъл все още да се обърне към своя двойник отвъд бездната на времето — изрича със сподавен глас:

— А тези работи изобщо не пожела да ми ги кажеш, мръсник с мръсник!

Февруари 2001 год.

Елиът е на 61 години

Три минути преди смъртта…

Легнал върху дивана на верандата, загърнат в няколко одеяла, Елиът гледа за последен път как слънцето залязва над Сан Франциско.

Той целият трепери и въпреки кислородната маска диша едва-едва.

Струва му се, че цялото му тяло ще се разпадне всеки момент.

Две минути преди смъртта…

Ето го този миг, от който всичко живо толкова много се бои. Моментът да потеглиш на голямото пътуване.

Често пъти казват, че не е важно колко, а как си живял.

Лесно е да говориш умни приказки, когато пращиш от здраве!

Що се отнася до него, той се е опитал да се справи по най-добрия начин, но дали е успял да стане истински, завършен човек?

Който е жив, ще види.

Който умре, ще види.

Последна минута…