* * *
24 март, петролният танкер Ексон Валдес претърпява крушение край бреговете на Аляска, изливайки триста хиляди тона суров петрол и предизвиквайки небивало замърсяване. CNN отразява силната реакция на „Грийнпийс“ в лицето на нейния нов говорител: Илена Крус.
* * *
През октомври Мстислав Ростропович свири на виолончело върху Берлинската стена, която пада в присъствието на ликуващата тълпа.
По телевизията обясняват, че това е краят на студената война и че занапред хората ще живеят щастливи в един свят, изпълнен с демокрация и пазарна икономика…
1990 год.
Пред киното се вият опашки.
В първата изобилстват семействата и се чуват детски гласчета. Елиът и Анджи чакат да си купят билет за Малката русалка , последния анимационен филм на Уолт Дисни, докато на другата се редят, за да видят Мег Райън в Когато Хари срещна Сали .
Анджи е поуморена и дърпа баща си за ръкава на ризата: знак да я вземе на ръце.
— Внимание, излитаме! — вика той и я подхвърля във въздуха.
Когато вдига момиченцето, Елиът извръща глава и съзира… Мат и Тифани, които стоят на другата опашка. Размяна на погледи, която трае половин секунда, но която протича като че ли на забавен каданс. Елиът усеща как сърцето му спира да бие. Изминали са почти петнадесет години, откакто двамата не са разменили и дума. Тифани гледа Анджи с тъжна усмивка, след което извръща глава. После двете „двойки“ влизат в различни зали на киното.
Времето за обяснение все още не е дошло.
Но един ден, може би…
1991 год.
Елиът и Анджи са се впуснали в приготвянето на сладки по сложна рецепта. Ослепителна усмивка озарява лицето на малкото момиченце. Цялата й уста е изплескана с червен сироп. Привечер е, въздухът е приятен, прекрасна оранжева светлина се процежда през прозорците на кухнята.
До микровълновата печка работи телевизорът, но звукът му е спрян. Няколко неясни изображения от Кувейт: операцията „Пустинна буря“, първата военна акция на съюзниците срещу Ирак.
По радиото U2 пеят своя хит Mysterious Ways и Анджи акомпанира на Боно и компания, отброявайки такта с дървена шпатула.
Елиът обезсмъртява този миг с помощта на портативната си видеокамера. Той винаги съумява да уреди нещата така, че да прекарва колкото се може повече време с нея, дори в ущърб на своята кариера. Продължава все така да обича професията си, но отказва да направи компромисите, които биха му позволили да се изкачи по-бързо по служебната стълбица. Мнозина други бяха успели да го изпреварят, а той не бе направил нищо, за да ги настигне. Да бъде добър хирург в очите на своите пациенти, това е достатъчно и напълно задоволява самолюбието му.
И после, дъщеря му има предимство пред всичко останало. Сега той разбира своч двойник и всички усилия, които бе положил, за да спаси Илена, без да жертва Анджи. Ала радостта, която изпитва, когато гледа своята дъщеря, понякога се засенчва от смътна тревога. Животът отдавна го е научил, че миговете на щастие обикновено се плащат скъпо и прескъпо, и той е усвоил много добре този урок. От шест години съществованието отново е сладко, но Елиът знае, че всеки миг то може да спре или да се преобърне.
Проблемът с щастието е, че човек се пристрастява много бързо към него…
1992 год.
Анджи е на шест години, пада й първото зъбче…
С прекрасна беззъба усмивка тя седи на стъклената маса в хола и пише своите домашни.
Видимо недоволен, Елиът влиза в стаята и поглежда строго към своята дъщеря:
— Колко пъти съм ти казвал да гасиш телевизора, когато пишеш домашните си?
— Защо?
— Защото за да работиш добре, трябва да си много съсредоточен.
— Ама аз съм съсредоточена!
— Недей да хитруваш с мен!
Той грабва дистанционното, скрито под една възглавничка, и се кани да угаси телевизора, ала пръстът му се парализира върху копчето.
На екрана известен репортер взема интервюта в Рио де Жанейро, където протича втората „Среща за Земята“ на световните ръководители. В продължение на няколко дни представителите на великите сили ще обсъждат състоянието на околната среда и климата на нашата планета. Репортерът е поканил представителката на световноизвестна природозащитна организация. В продължение на немалко телевизионно време тя описва убедително и настойчиво климатичните промени и пораженията върху биологичното разнообразие. Еколожката има огромни очи, от които струи едва доловима меланхолия. Докато говори, името й се изписва в долната част на екрана: Илена Крус.
Читать дальше