Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Когато вдигнах стъклото, един женски силует внезапно отвори вратата и се настани на седалката до мен.

— Тръгвайте или ще ни опандизят! — извика тя уплашено.

Беше хлапачка. Момиченце на петнайсетина години.

Проститутка ли? На тази възраст?

— Карайте, дявол ви взел!

В какъв капан се бях озовал? Вероятно имах два грама алкохол в кръвта, криех револвер, пакетче, пълно с кокаин, в жабката, а в колата ми седеше малолетно момиче.

Щях да се окажа в затвора и дълго да остана там.

Не дочаках дори да светне зелено и завих в първата пресечка.

* * * 125 125 В книжното издание сюжетният разделител е представен така — 19 * *. — Бел.кор.

Стремително преминах по авеню „Порт дьо Сен Уен“ и се включих в движението на околовръстното.

— На какво си играеш? — попитах моята пасажерка.

— ’just wanna escape these fucking cops 126 126 Да се измъкнем от тези шибани ченгета. — Б.а. — отговори тя на английски с неопределен акцент.

Запалих плафониерата и използвах намалелия трафик, за да я разгледам. Беше девойка на петнайсетина години, с крехък и неуловим силует. Косите й бяха черни, с изключение на няколко аленочервени кичура. Дълъг бретон падаше върху очите й. Носеше джинси слим, кожени кецове „Конверс“ и раирана фланелка, отчасти скрита под суичър в розово и сиво с качулка, на който беше зашита емблемата на футболния отбор „Манчестър Юнайтед“. Дребен диамант блестеше върху лявата й ноздра, докато на врата й висеше средновековно колие от сребро и тъмночервен кристал. Готическият грим — черна очна линия на фона на бледия тен — й придаваше мъртвешки вид, но говореше за вещо отработен стил.

Погледнах чепиците й: бяха почти нови. Тази хлапачка имаше маркови парцалки и бижута. Не беше момиче от улицата, а по-скоро богаташко чедо.

Не знаех какво да правя. Не можех да я оставя насред околовръстното. Трябваше да науча повече подробности, но тя нямаше вид на бъбривка. Завих при първата отбивка, която водеше към бензиностанцията при „Порт дьо Монтрьой“ и спрях на паркинга.

— Как се казваш? — попитах на английски.

— Какво ви влиза в работата?

— Слушай, ти се качи в моята кола, без да те разпитвам за нищо, така че по-внимателно с тона, окей?

Сви рамене и обърна глава.

— Как се казваш? — повторих твърдо.

— Алис — въздъхна тя. — Алис Ковалски.

— Къде живееш?

— Не разбирам защо се интересувате.

— Защо преди малко изпитваше страх от ченгетата?

— А вие? — не ми остана длъжна тя.

Хванат накъсо, започнах да се защитавам.

— Пих малко повече, това е всичко.

В това време зле затвореният капак на жабката зейна и тя зяпна от учудване. Гледката на огнестрелното оръжие и на наркотика предизвика паника у момичето. То отвори вратата, за да избяга, убедено, че е попаднало на негодник.

— Чакай, не е каквото ти се струва! — казах и изтичах след нея по паркинга.

— Оставете ме — отблъсна ме тя и влезе в бензиностанцията.

Запалих цигара и я наблюдавах през прозореца. Беше седнала на табуретка, близо до автомата за цигари и напитки. Кое беше това момиче? От какво се опитваше да се измъкне? В този момент ме обзе желанието да се върна в колата и да замина. Всичко това не ме засягаше. Освен допълнителните проблеми нямаше какво да спечеля от тази история.

Въздъхнах, но реших въпреки всичко да ида при нея. Бензиностанцията беше нагиздена с празнични декорации: кичозни електрически гирлянди, оголяла елхичка, пластмасови коледни топки. По радиото звучеше изтъркан стар шлагер от 80-те години на XX в.

— Ще ми предложиш ли еспресо?

— Нямам мангизи — каза тя и тръсна глава.

Извадих портфейла си, за да потърся стотинки.

— Искаш ли нещо? — запитах и пуснах монети в автомата.

— Да ме оставите на мира.

Опитах се да я вразумя.

— Слушай, тръгнахме зле.

— Сега изчезвайте, ще се оправя и сама.

— Как? Без пукната пара си и не говориш нито дума френски. Няма да те оставя така. Като възрастен мъж отговарям за теб.

Тя вдигна очи към небето, но прие парите, които й подадох. От автомата си избра малка бутилка мляко и пакетче бисквити „Орео“. Докато си хапваше, грабнах един екземпляр от „Метро“, който лежеше на масата.

— Виж, има моя снимка във вестника. И то не в рубриката за криминални произшествия.

Тя погледна статията и вдигна очи.

— Познавам ви от телевизията! Беше в предаване, където вие избухнахте в ярост срещу вегетарианците!

Тя говореше за епичен двубой, който ме противопостави на могъщи активисти, те се опитваха да забранят черния дроб в Съединените щати.