Гийом Мюссо - Повикът на ангела

По инстинкт тръгна по крайбрежната алея с дървената настилка и с изрисуваните с графити барачки за пържена риба. Пътеката беше безлюдна, само няколко чайки претърсваха кофите за боклук.

Беше подгизнала. Скоро осъзна, че това, което възприемаше като пот, всъщност беше кръв. На всяка крачка оставаше фина алена струя след себе си. Бедрото й беше лошо засегнато, но кръвта струеше най-вече от ръката й, разкъсана по цялото продължение на мускула. С шала си направи нещо като турникет, върза го със здравата си ръка и със зъби. След това продължи напред.

Метрото стигна само до предпоследната спирка. Този път релсите бяха напълно замръзнали. Студът парализираше всичко. Снегът покриваше града с дебело наметало.

Едва когато излезе от станцията, Джонатан успя да си послужи с телефона. Три пъти потърси Мадлин, но тя не отговори. Беше все още далеч от мястото на срещата им и не знаеше къде се намираше тя.

Опря гръб о стената.

Ами ако…

Реши да открие къде е телефонът на Мадлин по същия начин, както постъпи с джиесема на Алис.

Въведете информация за разпознаването ви.

Беше лесно: знаеше наизуст имейла на Мадлин.

А сега въведете вашата парола.

Преди два часа тя се беше шегувала по този повод! Той написа „виолет1978“ и изчака няколко секунди, преди да види точка, която мигаше на екрана. Мадлин беше на повече от километър, на юг, близо до морския бряг. Той изчака няколко секунди картината да стане по-ясна и осъзна, че точката се местеше по картата.

Мадлин тичаше, излагайки лицето си на агресивните снежинки. По-скоро беше готова да пукне, отколкото да се откаже от борбата. Не сега, когато бе толкова близо до целта. Тя напусна брега, за да премине през един паркинг, след това пое по уличка, която водеше до главната артерия на Малката Одеса.

Кварталът дължеше името си на първите еврейски общности, които бяха избягали от Русия по време на погромите и бяха намерили прилика между нюйоркския залив и черноморското пристанище.

Мадлин прецени къде се намира: беше на „Брайтън Авеню“, в сърцето на руския анклав. Под линията на надземното метро се подреждаха десетки витрини и търговски обекти с надписи на кирилица. Въпреки снега мястото бе изпълнено с хора и колите се движеха почти нормално.

Тя отвори очи, търсеше да открие някакъв детайл, някаква следа, подозрителна кола…

Нищо.

Щом спря да тича, болката я преряза. Чуваше глъчка от гласове, сред която руският език надделяваше над английския. Разговори, който се отнасяха за нея.

Когато забеляза отражението си в някаква витрина, разбра защо: единият от ръкавите на дрехата й беше откъснат, а турникетът се беше развързали кръвта струеше от раната.

Не можеше да продължи като свободен електрон, без компас, и губейки кръв. Влезе в супермаркет на ъгъла с 3-та улица. Първите рафтове преливаха от солени пайове с пастет, от кюфтета, от филета от есетра и от други месни специалитети, а дъното на магазина беше пригодено за тоалетни принадлежности. За да се дезинфекцира, Мадлин взе бутилка 70-процентов алкохол, както и няколко пакета с марли и с памук. Тя се нареди на касата зад мъж, който плащаше минерална вода и бисквити.

— Бутилку клубничного молока — поиска той и посочи хладилния шкаф зад тезгяха.

Продавачката го отвори и подаде на клиента малкото шишенце с ягодово мляко, което беше пожелал.

Тя се сепна.

Сякаш нещо я разтърси.

Мадлин погледна кутийката с лакомството: бяха кръгли шоколадови бисквити, гарнирани с бял крем.

„Орео“.

Сърцето й се разтуптя. Остави покупките си на касата и последва мъжа на улицата. Беше едър, груб и силен тип, нещо като играч на ръгби, с шкембе и с дебели бузи, осеяни с червени петна. С тежка и стабилна походка той отиде до белия си фургон, паркиран малко по-надолу.

Мадлин бавно извади пистолета от джоба си. Тя събра ръце сякаш се молеше, и здраво стисна дръжката на оръжието, изчака той да й попадне право на мушката и изкрещя:

— Freeze! Put your hands overhead! 210 210 Стой на място! Вдигни ръцете горе!

В този момент отлично съзнаваше, че щеше да го убие.

Защото й беше ясно, че той няма да си вдигне ръцете и няма да се предаде. Ще се опита да избяга, ще заложи на късмета си.

Юри направи точно това. Той отвори вратата на камиона и…

Мадлин натисна спусъка, но от дулото не излетя куршум. Тя отново и отново опита да стреля, но беше очевидно, че пълнителят й е празен.

Джонатан вървеше по авенюто под надземното метро, когато телефонът му звънна. Мадлин беше на другия край на линията и викаше: