Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Премина през локва вода и чу скимтене. Веднага насочи оръжието си надолу, но се оказа, че това е група плъхове. В края на тунела спираловидна рампа я призоваваше пак да потъне в мрачините.

— Алис? — извика тя отново, колкото за да обозначи присъствието си, толкова и за да си вдъхне смелост.

Озова се пред десетина железни врати, които се точеха една след друга. Разби първата брава, с дулото на пистолета си взе на мушка стаята, която миришеше на застояло и на плесен. Беше празна. Методично атакува всички останали врати: същото положение, същият резултат. До последната.

В тази стая проблясваше слаба светлина. Тук имаше скромно походно легло, но най-вече… канализация, подобна на тази, към която беше прикована Алис. Претърсвайки всяко кътче на килията, Мадлин попадна на прерязан найлонов шнур, на парче изолирбанд и на суичъра в розово и сиво с качулка, който принадлежеше на момичето. Тя клекна, за да го вдигне и го приближи до лицето си: беше просмукан от още топла пот. Като се имаше предвид студът, който властваше в този затвор, Алис навярно е била тук допреди четвърт час!

Много късно! Беше пристигнала много късно! Заради този шибан сняг! Заради липсата на достатъчно предвидливост! Заради бавния й мозък! Заради…

Обезкуражаването й продължи по-малко от две секунди. Мадлин стана и с оръжие в ръка премина по влажния коридор, за да напусне склада. Беше твърдо решена да продължи лова.

Белият фургон трудно напредваше по лепкавия сняг по „Сърф Авеню“. Въпреки бързото им движение чистачките трудно се справяха със снежинките, които падаха по стъклото.

Седнал зад волана, Юри беше обзет от безпокойство. Преди час беше смаян, когато от новините научи за смъртта на Блайт Блейк. Първо се изплаши, че полицията може да стигне до него, но след това реши да потърси изгода от положението. От този момент нататък Алис му принадлежеше. Малката кучка се беше опитала да го зареже, но нямаше сила да стори това. Като имаше предвид в какво състояние е тя, в негов интерес беше да не се бави, ако искаше да я „препродаде“ на добра цена. Братята Таченко бяха дали принципното си съгласие да откупят хлапето. Рекет, проституция, трафик на оръжие: двамата украинци се залавяха за всичко в света на организираната престъпност. Алис беше млада, хубава, възбуждаща и вероятно девствена. След като й помогнеха да дойде на себе си и я посъживяха, сутеньорите щяха да се натъпчат с мангизи, принуждавайки я да проституира.

Ванът продължаваше лека-полека по пътя си, без да затъва в пухкавия дебел килим. Върху бордовото табло икона на Света Богородица с Младенеца беше закачена до византийска броеница, която се тресеше при друсането.

Юри започна да диша по-нормално, когато се озова на „Брайтън Авеню“. Голямата търговска артерия, над която минаваше надземното метро, беше предпазена от бурята. Направи полукръг, за да паркира фургона си пред магазин за хранителни продукти. Преди да излезе, хвърли поглед на своята пленничка.

Отзад, легнала на пода, Алис отново беше изпаднала в треска. Няколко пъти вече се беше молила за вода.

— Нещо друго? — попита той. — За ядене?

Тя потвърди с глава.

— Бих искала… — започна.

Мадлин излезе от хангара залитайки. Успя да премине терена, където лежаха труповете на петте псета и повърна закуската си на тротоара. Стомахът й се преобърна, лицето й бе плувнало в пот, а сърцето й бе изпълнено с ярост. Какво да прави сега? Да не се отказва. Да се бори докрай. Похитителят на Алис имаше най-много четвърт час преднина. Беше много и същевременно не беше почти нищо.

Нямаше видимост на десет метра. Безсмислено беше да използва колата. Трябваше да запази свободата си на движение, защото не познаваше мястото. Слезе надолу по улицата и се озова на дигата, срещу Атлантика. Океанът се беше развихрил, гледката беше колкото поразителна, толкова и неочаквана. Мадлин вече не се намираше в Ню Йорк, тя беше в Сибир.