Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Белият фургон!

Вдигна глава и видя младата жена на двайсет метра пред него. С пистолет в ръка тя му правеше знаци, но той не разбираше какво иска.

Ясно му беше само, че трябва страшно да бърза.

И че имаше револвер в джоба.

И че в началото на тази история беше записано, че тя ще свърши в кръв.

Грабна колта на Дани, зареди го и го насочи към камионетката, която потегли като вихър. Макар че никога през живота си не беше стрелял, налучка жестовете от само себе си. Махна предпазителя, закрепи ръката си да не трепери, прицели се внимателно и натисна спусъка.

Куршумът разби предното стъкло на колата.

Фургонът се отклони по дължината на шосето и се удари в централния насип, след това се преобърна и се блъсна в стълба, поддържащ линията на надземното метро.

Кръвта на Мадлин бучеше в слепоочията й. Времето беше спряло. Вече не усещаше никаква болка. Външните шумове не достигаха до нея като че ли някой беше спукал тъпанчетата й. Сякаш на забавен ход тя изтича към задната част на фургона. Пожарникарска кола пристигаше от края на улицата. Скоро тук щяха да бъдат бурканите на полицаите и сирените на линейките. Погледна наляво. Погледна надясно. Все още в шок, тълпата я заобикаляше, изпълнена с подозрение към нея: касапинът държеше нож, продавачът на риба беше грабнал бейзболната си бухалка, а мъжът от щанда за плодове и зеленчуци — железен лост.

Тя му го изтръгна от ръцете с премерен жест и си послужи с него, за да отвори задната врата на фургона.

Колко пъти в мечтите си беше преживявала тази сцена? Колко пъти тя беше преминавала като филм през главата й? Беше обсебена от тази картина. Тя беше дълбокият смисъл на живота й. Да спаси Алис. Да я възкреси.

Най-после успя.

Мадлин връхлетя във фургона.

Алис лежеше безжизнена, овързана, с напоени с кръв дрехи.

Не!

Не беше възможно тя да умре сега.

Мадлин се наведе над нея и доближи ухо до гърдите й, опитвайки се да чуе туптенето на сърцето й.

И кръвта й се смеси с кръвта на момичето.

На следващата сутрин

Изгряло във ведрото небе, слънцето разпръскваше лъчите си над седефения град.

Затрупан под шейсет сантиметра сняг, Ню Йорк беше откъснат от света. Преспите блокираха улиците и тротоарите. Автобусите и такситата останаха по депата си, влаковете не тръгнаха от гарите, а самолетите бяха прилепени към земята. За няколко часа Манхатън се превърна в огромен курорт за зимни спортове. Нахлузили ски или снегоходки, въпреки ранния час много нюйоркчани предизвикваха студа, а децата се отдаваха на щастливи игри: пързаляне с шейни, битки със снежни топки, измайсторяване на снежни човеци със смешни аксесоари.

С чаша в едната ръка и с картонен пакет в другата Джонатан внимателно стъпваше по замръзналия тротоар. Той прекара голяма част от нощта в полицейския участък за дълго събеседване с местните полицаи и с важни клечки от ФБР, които от този момент нататък отговаряха за защитата на Дани.

Въпреки взетите предпазни мерки все пак се подхлъзна на пързалката. Подобно на еквилибрист успя да се закрепи до една улична лампа, макар през капачката на чашата да излетяха капки вряла течност. С облекчение мина през портите на болницата „Свети Юда“ край Чайнатаун и Файненшъл Дистрикт.

Взе асансьора до етажа, където лекуваха Алис. Коридорът бе пълен с униформени ченгета, които пазеха пред стаята.

Джонатан представи акредитационната си карта и отвори вратата. Просната на кревата, подложена на кръвопреливане през ръката, Алис се радваше на топли грижи. Тя вдигна очи към него и макар все още малко замаяно, хубавото й лице светна в усмивка. Чудото на хидратацията си казваше думата: Алис си беше възвърнала цвета и демонстрираше учудваща ведрост след всичко, което беше преживяла. Той на свой ред й се усмихна и направи знак с ръка, за да й даде да разбере, че отново ще дойде, след като сестрата си тръгне.

После Джонатан се отправи към етажа, където лекуваха Мадлин. Когато мина покрай метална количка, грабна оттам пластмасова табла и сложи върху нея чашата с топъл шоколад. Отвори картонената кутия и извади три къпкейка 211 211 Малко кексче в хартиена обвивка с обилна и цветна глазура. , които разположи възможно най-хармонично. След това откри закачена на стената корона с бели цветя и откъсна анемония, която допълни красотата на платото.

— Закуска! — обяви той, като нахълта в стаята.

Мислеше, че Мадлин ще е сама, но се озова лице в лице с капитан Делгадило, един от стълбовете на полицейското управление на Ню Йорк: висок латиноамериканец, с бели зъби и със строг вид. Изтупано като от списание, с леко презрение в погледа, ченгето не му обърна никакво внимание.