Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Никога до този момент не беше стигала толкова близо до целта. Рязко зави, за да поеме по ръкава, който водеше към Кони Айлънд. Колата силно се разклати, за секунда задните гуми блокираха, но с възвратно движение и с умело извъртане на волана тя успя да възстанови равновесието.

Образът на пленената Алис Диксън, такава, каквато я беше видяла на филма, обзе съзнанието й. Дори да излезеше жива от това изпитание, в какво физическо и умствено състояние щеше да се окаже девойката, когато кошмарът свършеше? Алис вече беше проявила решителност и стабилност, но каква зрялост е необходима след подобно струпване на травматични преживявания? Как да не бъдеш обзет от омраза и от лудост?

Тя прогони от съзнанието си въпросите, когато се озова на „Нептун Авеню“ и зави в задънената уличка, която й беше посочил Антъни.

Линия F на нюйоркското метро

Спирка „Парк Слоуп“

Нашият влак спира за няколко секунди. Заради вашата сигурност, моля, не слизайте от вагоните…

Джонатан тревожно погледна часовника си. Питаше се къде е Мадлин. Опита се да й се обади, но връзката се оказа невъзможна. Спиранията по трасето ставаха все по-чести. Видимо релсите започваха да замръзват, станциите биваха затваряни една след друга, а Кони Айлънд беше все още далече…

Сляпата уличка, в която влетя колата, беше почти блокирана от снега. Мадлин взе автоматичния пистолет и напусна комбито в началото на уличката. Тя се качи на тротоара и откри това сюрреалистично място. С порутените сгради и с ръждясалите манежи някогашният атракционен парк приличаше на руина, останала след края на света. Започнати тук и там, няколко строежа подсказваха, че един ден зоната ще бъде реабилитирана, но това нямаше да стане утре. В разгара на бурята нейните улички бяха празни и заплашителни. Чуваха се само свистенето на вятъра и грохотът на вълните, а металните скелети скърцаха.

След това, изведнъж… ръмжене.

Сети се какво й каза младежът от депото за коли: Спомням си, че имаше кучета, които през цялото време лаеха.

Тя беше намерила мястото.

Мадлин отмести две плесенясали дъски от оградата и видя немски дог с жълта козина и с безумни очи. Той показваше зъби и непрекъснато ръмжеше злобно. Изпита ужас от неговата мършавост. Кучето беше само кожа и кости. Може би беше болно? Или някой безумец го държеше нарочно в такова състояние…

Тя усети, че адреналинът я обзема и се смесва със страха. Не хранеше огромна любов към кучетата. Откакто един боксер я ухапа в детството й, предпочиташе да ги гледа отдалече, беше я шубе, а всички псета по света подушваха това от три километра разстояние и я лаеха агресивно винаги когато минаваше покрай тях.

Можеше да проникне на терена през метална преграда. Извади глока от кобура и стреля по катинара. Както се надяваше, изстрелът изненада кучето, което се отдалечи малко объркано. Тя проникна в имота и видя, че пътеката водеше към голям склад, готов да се разпадне на руини. Преди да стигне до неугледната постройка, към дога се присъединиха събратята му. Пет цербера я заобиколиха и задавено ръмжаха. Първият се спусна към нея и челюстите му се забиха в лявата й ръка.

Мадлин изкрещя диво, когато усети зъбите на животното да разкъсват плътта й. Втори атакува крака й, така че тя се строполи в снега, а трети се нахвърли на врата й.

Него тя уби първи. Куршумът го уцели в главата. След това паднаха и другите две кучета, които се бяха нахвърлили върху нея. Обзета от паника, в криза на ярост гръмна и останалите двама копои, защото те на свой ред я атакуваха.

Заобиколена от пет трупа, тя отново дишаше свободно, като същевременно оставаше нащрек, готова да открие стрелба по нови чудовища, изпречили се на пътя й. Цялата беше в кръв. Отказа се да разглежда раните, макар да усещаше болка в ръката, нахапана на няколко места.

По-късно.

Стана и заби нов куршум в ключалката на хангара.

— Алис? — извика тя.

Складът тънеше в мрак. Извади джобен фенер от кобура на пистолета и го закрепи върху дулото.

— Алис? — повтори и бавно тръгна напред с пръсти на спусъка и с насочен фенер. Забеляза по пръстения под следи от стъпки, които водеха към метална стълба.

Ако някой е скрит там, ще ме убие като заек.

Защо не изчака Джонатан? Защо не предупреди ченгетата?

Защото беше убедена, че не бива да губи нито секунда.

— Алис?

Заизкачва се по стълбата, която я отведе до нещо като мрачен тунел. Тя вдигна глока малко по-високо, снопът светлина пронизваше прохода, през който нахлуваше вятърът. Усети, че кръвта от раната се стичаше по ръката й, но за момента страхът беше най-добрият лек за болките. Сутеренът, опасан от чугунени тръби, служеше за склад за вехтории, където бяха натрупани какви ли не боклуци. Тя потрепера, когато попадна на дървени рекламни табели, изрисувани с отвратителни чудовища, които канеха посетители на „Най-страшното шоу в града“.