Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Последвай ни! — нареди й тя.

Мадлин и Джонатан почти носеха плачещото момиче и успяха да се измъкнат преди намесата на охранителите.

С Божията милост таксито ги чакаше.

— Хей, какво е това? — започна да се окайва шофьорът, като видя колта.

— Карай, или следващият куршум ще е за теб! — изкрещя Мадлин.

След това се обърна към продължаващото да циври момиче:

— Ти коя си?

— Казвам се Мая.

— Откога имаш този телефон?

— От… от вчера сутринта — отговори тя, разтърсвана от ридания;

— Престани да лееш сълзи? Кой ти го даде?

— Подарък е от приятеля ми Антъни.

— Подарък ли?

— Намерил го на работата си — уточни тя. — Помоли ме да не го изключвам, защото не притежавал кода за достъп.

— А къде работи той?

— На паркинга за вдигнати заради нарушение коли — в Бруклин, на „Колумбия Стрийт“.

Паркинг за нередовни автомобили… Напълно вероятно място за задържане на отвлечената. Следата се оказваше интересна.

— Днес той там ли е?

— Не, ще го намерим при родителите му в Стайвесънт Таун.

Мадлин се обърна към Джонатан, специалиста по топографията на града.

— Не е далече — на изток, между 14-а и 23-та улица.

Тя удари два пъти по стъклото, което ги делеше от шофьора.

— Разбра ли, Фанджо 206 206 Хуан Мануел Фанджо (1911–1995) е легендарен аржентински автомобилен пилот, който за 51 старта има пет световни титли във Формула 1. ?

Построен след края на Втората световна война, Стайвесънт Таун беше комплекс от стотина малки сгради от червени тухли. Тук наемите бяха контролирани, така че много поколения от средната класа — ченгета, пожарникари, начални учители, медицински сестри — продължаваха да живеят в сърцето на Манхатън въпреки нарастването на цените на недвижимите имоти.

Водено от наставленията на Мая, таксито се промуши сред зданията.

— Ето тук е, на деветия етаж: като излезете от асансьора, втората врата отдясно.

— Качвай се с нас! А ти, изчезвай! — нареди Мадлин на шофьора, който се измъкна тихомълком.

Вратата на жилището поддаде, когато Мадлин я ритна. Бившето ченге беше възвърнало не само старите си рефлекси, но и решителността. Способността й незабавно да пристъпва към крути действия плашеше Джонатан, макар той да разбираше, че това е единственото условие, за да намерят Алис.

Апартаментът беше празен, с изключение на въпросния Антъни, който беше решил да се излежава до късно. Преди да се свести, се оказа както го е майка родила пред пистолета на Мадлин, насочен към тестикулите му.

Младежът беше висок и слаб, със стоманени коремни мускули и с татуировки на рапър. Първият му рефлекс беше да прикрие пениса си, но Мадлин му нареди да държи ръцете си горе.

— Ако не искаш да гръмна голямата ти черна мамба, ще отговаряш на въпросите ми, разбра ли?

— Раз… брах.

— От кого открадна този телефон?

Джонатан му набута мобифона на Алис подноса.

— Намерих го!

— Намери го, къде?

— В една кола, която вдигнах с моя влекач онази вечер.

— Каква беше машината?

— Голям, съвсем нов „Додж“ — обясни Антъни. — Телефонът беше вътре. Под една от седалките отзад.

— А откъде вдигна този „Додж“?

— От Кони Айлънд.

— Бъди по-точен! — нареди му Джонатан. — Кажи ни име на улица.

— Не знам! Близо до плажа. Недалече от старото влакче на ужасите. Недалеч от продавача на хотдог. Спомням си, че някъде там, вътре имаше кучета които непрекъснато лаеха…

Джонатан разгледа плана върху телефона си.

— Тук ли е? — запита и посочи една точка на картата.

— Още по-близко до морето. Там, от дясната страна.

Мадлин вкара в паметта на апарата координатите.

— Да тръгваме! — рече тя и излезе от стаята.

Кони Айлънд

10 часът сутринта

Алис беше подгизнала от главата до петите. Едри капки пот струяха от лицето й. Тя наведе глава и установи, че алено петно беше избило през анцуга, в долната част на корема. Бъбреците й кървяха. Сега не й оставаше много време. Все така разкъсвана от треската, въпреки всичко тя изплува от делириума и донякъде си възвърна яснотата на мислите.