Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Потегли вихрено, като гледаше в огледалото за обратно виждане сините и червените светлини на бурканите на полицейските коли, които раздираха сумрака на небето.

Лоуер Ист Сайд

Сграда в близост до „Томпкинс Скуеър Парк“

1 часът през нощта

Джонатан отвори вратата на банята. Мадлин беше заспала във ваната. Той намери закачен пеньоар и се приближи, за да я събуди нежно. Тя беше бледа, с празен поглед, със забавени движения. Послушно се остави да бъде загърната и разтрита в туниката от хавлиена тъкан.

Беше много опасно да се връщат при Клер или да отсядат в стандартен хотел, където можеха да ги намерят лесно. След като паркираха колата няколко улици по-надолу, те намериха убежище в тази малка стая за гости при Анита Крюк, стара полякиня, която държеше деликатесен магазин в сърцето на Алфабет Сити. Някога Джонатан беше наел дъщеря й като готвачка в „Император“ и Анита не беше забравила услугата. За да бъдат сигурни, че няма да ги открият, бяха изключили телефоните си и ги оставиха в понтиака. Единствените предмети, които взеха със себе си, бяха компютърът и пистолетът на Дани.

Почука се на вратата. Докато Мадлин се шмугна в леглото, Джонатан отвори на Анита. Старата дама им донесе вечеря, на таблата бяха сложени две купи с горещ журек — зеленчукова супа с брашно и с ферментирала ръж.

Джонатан благодари на домакинята и предложи едно от блюдата на Мадлин:

— Опитай, ще видиш, нещо специално е…

Тя гребна с лъжичка от супата и я изплю, тъй като й се догади.

— Вярно е, че е малко кисела, но важното е вниманието, нали?

Без дори да му отговори, загаси светлината и потъна в сън.

Преди да се присъедини към нея, той се приближи към прозореца и погледна през стъклото. Снегът валеше все така силно. Повече от десетсантиметрова покривка застилаше пътя и тротоарите. Къде беше Алис по това време и в този студ? Беше ли още жива? Щяха си да успеят да я освободят от този ад?

Трябваше да бъде реалист: нещата се подреждаха зле. Смъртта на Блайт правеше съвсем хипотетична възможността да се доберат до мястото, където девойката беше скрита.

Думите на Мадлин се завръщаха в паметта му като пророческо ехо: „Тази история започна в кръв и ще свърши в кръв.“

Той все още не знаеше до каква степен тя имаше право.

Складът в Кони Айлънд

2 часът сутринта

В тишината на ледената стая се чуваше само дрезгаво, задъхано дишане.

Студът събуди Алис. Студът и болката: разкъсваща болка, която раздираше кръста й при най-лекото движение. Легнала на една страна, с изкривена ръка, тя беше изгубила всякаква чувствителност в тази напълно скована част на тялото си. Кръвта пулсираше в слепоочията й, а бодежите в главата се смесваха с шемет и сърцебиене.

Закашля се, за да прочисти бронхите си, опита се да преглътне слюнката, но имаше усещането, че езикът й е станал твърд, като гипсов.

Не знаеше колко време беше изминало откакто я отвлякоха. Няколко часа? Ден? Може би два? Непрекъснато имаше желание да уринира, но мускулите на пикочния й мехур сякаш се бяха парализирали.

Задушаваше се. Мисълта й беше фрагментарна, способността да вижда — нарушена, а треската я подлудяваше. Представяше си, че гигантски плъх й прегризва корема, а дългата му опашка се увива около врата й, за да я удуши.

8 часът сутринта

— Стани!

Джонатан отвори едното си око и трудно започна да се разсънва.

— Стани! — повтори Мадлин. — Трябва да тръгваме.

Млечнобяла светлина искреше през прозореца. Денят едва се събуждаше.

Джонатан преглътна една прозявка и мъчно се надигна от леглото. Мадлин вече се беше облякла. След тази къса нощ си беше възвърнала духа и изглеждаше по-уверена в себе си от всякога.

Той тръгна по коридора към банята, но тя му хвърли дрехите.

— В друг ден ще вземеш душ! Нямаме време.

Излязоха на улицата, след като оставиха няколко банкноти на хазяйката си. Тази сутрин бялата покривка не беше десет сантиметра, а най-малко двайсет. Снежинките продължаваха да се сипят и забавяха движението. По тротоарите хората чистеха входовете, общински работници ръсеха с луга шосето, а по „Бауъри“ два огромни снегорина разпръсваха натрупванията от двете страни на пътя и покриваха със снежна лавина зле паркираните велосипеди и автомобили.