Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Знам кой е отвлякъл Алис!

Ела ме намери в „Лайф & Дет“ на ъгъла на 10-о авеню и 20-а улица. Ела САМА. Най-вече НЕ КАЗВАЙ НИЩО НИКОМУ.

Напълно изпълнена с недоверие, тя отначало си помисли, че това е хитроумен план на Джонатан, за да я види отново.

Но в никакъв случай той не би използвал тази трагедия…

Може би наистина беше открил нещо? В такъв случай защо не й се обади, вместо да се опитва да я привлече в някакъв бар?

— Ще ми дадеш ли колата си, Дани?

— Излизаш ли?

— Трябва да го направя — заяви тя и облече коженото си яке.

Грабна раницата, в която се намираше портативният компютър на Джонатан, и последва Дани по чугунената стълба, която водеше към гаража. Под погледа на бодигарда те пресякоха хангара, натъпкан с първокласни коли.

— Вземи онази — каза той и посочи червен „Понтиак“ от 1964 г.

— Нямаш ли нещо не толкова ярко?

Тя обърна глава и присви очи в търсене на по-дискретен модел.

— Защо не тази? — предложи и погледна към кабриолет „Пежо 403“. Човек би казал, че това е колата на инспектор Коломбо!

— Качи се в понтиака! — настоя той.

Тя разбра, че е по-добре да не упорства, и седна зад волана на красивата американска машина.

Дани се наведе към прозореца.

— Документите са тук — обясни той и разгърна сенника.

След това направи жест към жабката.

— Ако изникне проблем…

Мадлин я отвори и забеляза дръжката на пистолет „Колт Анаконда“. В този момент разбра защо Дани толкова държеше да тръгне точно с тази кола.

— Очаква те среща с приятелчето ти ли? — попита с неприязън.

Тя вдигна стъклото и не отговори.

— До по-късно.

Мракът и снегът не улесняваха шофирането. Мадлин се поколеба дали да не използва джипиеса от своя телефон, но в крайна сметка реши да се оправя постарому. Взе завоя, който я извеждаше на моста, и пресече Ист Ривър, за да се върне в Манхатън.

До този момент адреналинът на разследването я държеше будна, но изведнъж усети как натрупаната умора се стовари отгоре й, затрудни движенията и замъгли мислите й. През последните три дни беше дремнала само няколко часа, но този сън беше нездрав. Очите й горяха и я обзе шемет.

По дяволите, вече не съм на двайсет години! — рече си тя и се опита да пусне отоплението.

Когато се измъкна от моста, разпозна „Бауъри“, по която беше минала сутринта, докато се гонеха с Блайт. Тя продължи до „Хаустън Стрийт“, където безличното райониране на града влизаше в правата си и правеше ориентирането много по-лесно. Провери адреса, който й беше дал Джонатан, и успя да стигне до „Лайф & Дет“. Беше късно и движението ставаше рехаво. Изпита облекчение, когато намери свободни места в началото на 20-а улица, тъй като паркирането на понтиака не беше лесна работа.

Тя мина през бара и завари Джонатан седнал пред празна чаша.

— Сама ли дойде? — разтревожено попита той.

— Както ме помоли.

— Нещо ново за Алис?

— Няма.

Седна срещу него и развърза шала си.

— Каква е тази история? Защо твърдиш, че знаеш кой я е отвлякъл?

— Отсъди сама — отговори той и й подаде подложката.

Тя разгледа картона за няколко секунди.

— И какво?

— SCAR! — извика той. — Белег на английски.

— Да, благодаря, но трябва да те предупредя, че това е майчиният ми език.

— Блайт! Блайт е отвлякла Алис! Във всеки случай Алис се опитва да ни подскаже именно това! Блайт е съучастничка на мексиканците.

Изразяващата съмнение гримаса на младата жена попари възбудата на Джонатан.

— Да не смяташ, че се намираш в „Шифърът на Леонардо“ 199 199 Става дума за знаменития трилър на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. ? — подигра му се тя.

— Според теб става дума за случайност ли?

— Няколко букви не означават нищо…

Но Джонатан не беше готов да изостави колата си в калта:

— Размисли трийсет секунди.

— Струва ми се, че съм в час.

— Постави се на мястото на мексиканците. Кого би се опитала да обърнеш на своя страна приоритетно в тази афера?

— Кажи ми кого?

— Шерифа, която отговаря за защитата на Дани, естествено!

Тя изглеждаше все така скептично настроена, но той продължи:

— В Съединените щати мексиканските картели правят всичко възможно, за да подредят свои хора в защитаващите реда агенции: граничните и имиграционните власти, митницата… Все повече и повече американски функционери се поддават на корумпиране. Кризата не промени нищо.

— Блайт Блейк е патриотка — контрира Мадлин.

— Напротив, тя е идеалният обект за тази работа! Проникнала е под чужда самоличност в наркокартелите. В крайна сметка човек губи опорните си точки. Когато ти предложат милиони долари, ти пращаш по дяволите патриотизма.