Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Всеки си има цена — помисли си тя, като си спомни думите на Дани. Обзета от съмнение, погледна с други очи главните букви, които образуваха думата SCAR. Възможно ли е Алис да е постъпила толкова разумно и да им е изпратила съобщение?

— Трябва да предупредим Дани! — отсече Джонатан. — Той се намира под заплаха!

Мадлин извади своя джиесем, в който беше записала номера на Дани. Размисли и се реши да го извести.

Пази се от Блайт. Може би е привлечена от наркокартела.

Свържи се с ФРБ. Бъди много внимателен. В опасност си.

— Да побързаме да предупредим ченгетата, като искрено се надявам да не си сбъркал.

Когато напуснаха топлия бар и излязоха на ледения нощен вятър, черното „Ферари“ ги чакаше от другата страна на пътя…

— Тя е!

Инстинктивно отстъпиха назад. Блайт вероятно се беше усъмнила, когато Мадлин си тръгна, и подозираше, че нещо се крои зад гърба й.

— Ще ида да видя! — реши Джонатан и тръгна да пресича улицата.

— Не, да не си откачил!

По дяволите! — помисли си Мадлин.

Тя изтича до понтиака, тъй като си спомни за оръжието в жабката.

Беше много тъмно. Джонатан стигна до спайдъра. Беше празен. Светлините бяха загасени. Моторът не работеше.

Къде е тя?

Той усети движение зад себе си. Кабриолетът беше спрял пред входа на паркинг, който се издигаше на няколко равнища. За да бъдат осигурени колкото е възможно повече места, хитроумна система от хидравлични асансьори позволяваше да се преместват вертикално и хоризонтално около двеста коли, скупчени една върху друга. Вятърът духаше силно, така че металните стълбове на огромната арматура скърцаха. Атмосферата беше ужасяваща.

— Има ли някой? — запита Джонатан и непредпазливо влезе в помещението.

Колко е глупав! — изруга Мадлин, наблюдавайки го отдалече. Опитваше се да запали колата, като се надяваше да може да прибере Джонатан, но…

Много късно.

Гърмежът отекна и изсвистя куршум, който мина на косъм от черепа на Джонатан, преди да рикошира в една стоманена колона.

Той се хвърли на земята, за да избегне втория изстрел. Блайт стреляше на двайсет метра зад него.

Стана и се затича, без да си задава въпроси, хвърли се към първата стълба при входа на паркинга. След себе си чуваше стъпките на шерифа. Беше го взела на мушката, но витите стъпала й пречеха да се прицели точно.

Горе той се озова срещу двуметрова мрежеста ограда.

Единственият му изход беше да я прескочи.

Не беше спортувал от месеци, но пред перспективата да бъде пречукан намери сили и с голи ръце започна да се катери. Прехвърли желязната ограда и се оказа…

… върху стария релсов надземен път, който се надвесваше над Месоопаковъчния квартал 200 200 Месоопаковъчният квартал е исторически район на запад от Долен Манхатън. , някога район на кланиците и касапниците. По онова време линията е давала възможност на вагоните със стока да обслужват складовете. Структурата беше изоставена от почти трийсет години, обгърната от растителност, преди да бъде преобразувана в място за разходки. През лятото беше оазис от зеленина, който предлагаше изглед отвисоко към реката. Тази вечер представляваше дълга редица от бетонни плочи, враждебни и злокобни…

19-а улица, 18-а улица…

Джонатан тичаше като заек. В първата част на трасето железопътната линия беше права. Така че той беше напълно открит за куршумите, превърна се в лесна мишена. На петнайсет метра зад него Блайт стреля два пъти. Един куршум го одраска, друг се заби в плексигласовата предпазна стена откъм река Хъдсън. За щастие на Джонатан по това време на нощта бяха угасили осветлението по целия път, за да не идват насам клошари…

Мадлин подскочи, като чу изстрелите. Зад волана на понтиака, през отворения прозорец, тя дебнеше и най-малкото движение по релсовия път. С очи, вперени във висящите градини, се опитваше да отгатне как протича преследването и караше бавно по шосето, което следваше „Хайлайн“ 201 201 „Хайлайн“ (висока линия) е парк в Манхатън на височина 10 метра от повърхността на земята; на места през него е минавала закритата през 1980 г. надземна жп линия. . През остъклената тераса над пътя тя забеляза силуета на Джонатан и въздъхна облекчено, като разбра, че още е жив.

Джонатан натрупа преднина. Снегът, който валеше на едри парцали, правеше земята хлъзгава. Пътят сега се пренасочваше наляво, за да пресече по диагонал 10-о авеню, преминавайки над покриви, криволичейки между тухлени сгради, почти докосвайки фасади и огромни рекламни пана.