Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Те спряха до понтиака и си взеха телефоните, а след това поеха към „Пийлс“, новия им генерален щаб.

Заради валежа и ранния час кафенето беше полупразно. Настаниха се на същата маса от предишния ден и си поръчаха кафе, йогурт и мюсли.

Тъй като нямаше телевизор, Мадлин извади компютъра и потърси връзка с интернет.

— Коя е най-сериозната местна информационна програма?

— Опитай да намериш NY1 News.

Мадлин откри сайта. На въвеждащата страница течеше видеопрограма — NY1 Minute , — която представяше актуалните събития от деня в шейсет секунди. Три четвърти от новините бяха посветени на неочаквано падналия сняг, който заплашваше да парализира Ню Йорк, но последната част представяше „мистериозното убийство през тази нощ на шерифа на Съединените щати Блайт Блейк, застреляна с куршум в главата. Тялото й беше намерено в Хъдсън. Тази опитна пазителка на реда беше натоварена със защитата на гражданин, който идния понеделник трябва да даде важни показания в процеса срещу баронесата на наркотиците Исабел Кортес. Въпросният основен свидетел сега се намира под протекцията на ФБР“

Мадлин въздъхна: нямаше как да разбере дали полицията е установила вината на Блайт, но поне Дани беше извън опасност. Това удовлетворение я държа много кратко: трябваше да намерят момичето, а нямаха никаква следа.

— Без съмнение Блайт е имала съучастник — отбеляза тя.

Джонатан напълни с кафе чашата на младата жена, сипа и в своята чаша.

— Налага се да започнем разследването отначало. Очевидно е, че в часовете след отвличането на Алис Блайт е премахнала всички възможни доказателства и е възпрепятствала издирването.

— За какво си мислиш?

— Трябва да се опитаме да установим мястото, където се намира телефонът на Алис.

— Не разполагаме с техника. Това е работа за ченгета.

Джон тръсна глава.

— Не и днес. С нарастването на кражбите на джиесеми много оператори съветват клиентите си да активират функция за локализиране от разстояние. Ако смартфонът на Алис е нов модел, той несъмнено има такава опция.

Мадлин продължи да гледа скептично.

— Дори не знаем номера й…

— Системата не действа с номер, а с имейл адрес.

Джонатан обърна към себе си екрана на компютъра, за да потърси сайта „Локализирайте моя смартфон“ на прочута електронна фирма. За да намери апарата, трябваше да предостави адреса на електронната поща, както и използваната парола.

— Не притежаваме нито едното, нито другото, така че проблемът е приключен — кисело се обади Мадлин, като го гледаше да трака по клавишите.

Този път Джонатан повиши тон:

— Мога ли да знам защо всеки път когато ми хрумне идея, ти я намираш за калпава?

— Защото ще си изгубим времето за нищо.

— Трябва да те подсетя, че все пак благодарение на мен изобличихме Блайт!

— Но именно заради теб бях принудена да я убия! — упрекна го тя.

Ето, това беше. Чувството за вина, което глождеше Мадлин, се беше завърнало. Джонатан се опита да я вразуми.

— Как го каза ти? На Земята има един мръсник по-малко… Слушай, каквото и да се беше случило, Блайт по никакъв начин нямаше да ни каже къде е скрила Алис.

— Ако това може да ти облекчи съвестта…

— Съвестта ми ще бъде облекчена, ако ти ми помогнеш да намерим Алис!

Тя го стрелна с пръст и беше готова да избълва нова острота, когато внезапно осъзна, че Джонатан имаше право.

— По дяволите! Караме се като омръзнала си двойка! — изрази съжаление.

Тя се приближи към компютъра.

Въведете информация за разпознаването ви.

— Добре, Шерлок, имаш ли някаква идея?

— Можем да опитаме акаунт в хотмейл или в джимейл — предложи Джонатан. — Или по-скоро, защо не, акаунта на нейното училище по изкуствата?

Мадлин реши, че идеята е привлекателна, отвори нов прозорец и проникна в сайта на „Джулиард“. Преподавателите, персоналът и учениците разполагаха с акаунти за електронна поща в следната форма: име.презиме@juillard.edu. Мадлин вкара следните данни: alice.kowalski@juillard.edu.

А сега въведете вашата парола.

— Аз бях дотук — призна Джонатан.

— Чакай! Ами ако е запазила старата си парола?

— Тази, която е използвала, когато е била на четиринайсет години ли?

— Хората често пъти постъпват така, нали? Моята във всеки случай е все същата от памти века.

— Каква е?

— Mind your business! 204 204 Гледай си работата! — Б.а.

— Хайде, кажи ми я!

— И дума да не става!

— Моля те!

— … виолет1978 — въздъхна тя. — Сега вече ще трябва да я сменя.