Гийом Мюссо - Повикът на ангела

За да съхрани мястото своята автентичност, бяха решили да запазят цели късчета от релсовия път. Две редици от стоманени релси продължаваха да се виждат върху бетона. Изпълнен със сигурност, Джонатан внимателно прескочи отлят в цимента цветарник, но си изкълчи глезена, тъй като кракът му се заклещи в една от дървените траверси.

До дяволите!

Той отново тръгна напред, но с по-бавно темпо. Блайт приближаваше, но на нивото на „Челси Маркет“ изоставената линия влизаше в тунел над каре от сгради, което осигури мимолетен отдих на французина.

14-о авеню, „Уошингтън Стрийт“…

Мадлин се промъкваше между зданията, като непрекъснато продължаваше да следи с поглед трасето на стоманената структура на бившата железница. На няколко пъти тя изпитваше желание да спре пред някоя от стълбите, които се изкачваха нагоре, но в този напреднал час достъпът до тях беше блокиран.

Накрая реши да отиде до свършека на пътя и паркира колата на „Гансвурт Плаза“, като се надяваше, че Джонатан няма да бъде застрелян, преди тя да го намери.

Джонатан излезе от тунела задъхан. Блайт беше на по-малко от десет метра зад него. Остра болка го прониза под ребрата. Подгизнал от пот, продължи да тича, провираше се сред масивите от плевели. Стигна до нивото на солариума: зоната за хващане на слънчев загар, където големи дървени шезлонги бяха разположени срещу панорамата на Ню Джърси. За да затрудни придвижването на врага си, методично разхвърля всичко, което му попаднеше подръка: столове, градински маси, цветарници…

Нов изстрел направи на пух и прах теракотена ваза.

Точно до него.

С последно придихание той пое по финалната част на трасето. Събра всичките си сили, за да премине през този участък с гъста растителност. Високите дървета и храстите пречеха на Блайт да стреля.

Внезапно отрязъкът свърши.

Джонатан се спусна надолу по стълбата към „Гансвурт Стрийт“. Блайт се стрелна след него. Последна телена ограда и…

Много късно. Блайт скочи почти едновременно с него. Този път, бягайки на зигзаг по средата на улицата, беше уязвим и без никаква защита.

Тя се прицели. От това разстояние не можеше да не го улучи.

— Стойте! Оставете оръжието или ще стрелям! — извика Мадлин.

Гъвкавата фигура на Блайт Блейк се обърна и тя оцени положението с поглед. Мадлин беше насочила към нея колтата анаконда на Дани.

Шерифът се поколеба, но пренебрегна заплахата и се хвърли към Джонатан, стисна го за гърлото и насочи оръжието си към слепоочието му.

— Едно движение и го застрелвам! — извика американката. — Отстъпете!

Двете жени стояха една срещу друга, всяка от тях бе заела позиция. Гъст сняг, навяван от вихрушката, потулваше сенките им, които се губеха на фона на надвисналото небе.

Блайт се приближи към реката и още повече притисна врата на Джонатан.

Мадлин направи крачка напред. Снежинките й пречеха добре да вижда шерифа.

— Спукана ви е работата, ако го убиете! — извика тя. — Колегите ви от ФБР ще бъдат тук след по-малко от две минути.

— За последен път, оставете оръжието или ще стрелям! Пука ми за агентите на ФБР, ще измисля десет хитрини, за да ги баламосам.

Имаше ли някакъв изход за Мадлин? Ако оставеше оръжието си, Блайт не би й пощадила живота. Щеше да ги застреля и двамата. Младата англичанка няколко пъти премигна и гледката пред нея се замъгли. Умората и стресът излизаха на повърхността. В лош момент.

Тя усети, че ръката й трепери. Револверът тежеше цял тон. Беше „мъжко“ оръжие, предназначено за лов или за спортна стрелба. С него можеше да отнесе главата на Блайт заедно с главата на Джонатан… Беше достатъчно да сгреши на милиметър в момента на стрелбата и куршумът да тръгне по лоша траектория. Беше игра, при която нямаше втори шанс.

Сега.

Стреля само веднъж. Предотвратявайки жестокия откат, Мадлин вложи цялата си сила, за да запази ръката си неподвижна и да не позволи на колтата да отскочи назад.

Уцелена право в черепа, Блайт Блейк беше рязко отхвърлена назад. Тя се опита да се улови за Джонатан, но секунда по-късно безжизненото й тяло прелетя над бариерата и потъна в Хъдсън.

Вятърът вееше все по-силно и разнасяше сирените на полицейските коли, които идваха от улицата.

Смазана под огромното бреме на случилото се, засипвана от ледените снежинки, Мадлин зъзнеше. Тя беше убила единствения човек, който знаеше къде е затворена Алис. Току-що беше убила Алис. С ръка все още на спусъка, не отделяше очи от черните води. Джонатан оставаше в шок, стоеше неподвижен, с подгизнала от кръв риза. Изведнъж като че ли излезе от транса. Срещу него Мадлин едва се държеше на краката си, огънала се под въздействието на мъчителната тревога. Изпълнен със страх да не припадне, той я поведе към понтиака, паркиран на „Гансвурт Плаза“.