Гийом Мюссо - Повикът на ангела

След това камерата се отдалечи и даде възможност да се види крехкият силует на завързаната към канализационна тръба Алис.

— Получихме този филм сутринта по специален пратеник — обясни Блайт Блейк и стопира картината.

Дани стисна юмруци. Обречен на безсилие и разяждан от чувство за вина, той демонстрира краен песимизъм:

— Отвлечена е преди дванайсет часа. Ако не я намерим много бързо, те ще я убият, каквото и да правя. А без лекарствата си тя е подложена на риска всеки момент да получи бъбречна недостатъчност.

Блайт се настани на масата от ковано желязо, върху която бяха поставени три портативни компютъра.

— Безуспешно се опитахме да локализираме телефона на Алис — обясни тя и прехвърли филма на един от твърдите дискове.

Няколко пъти изгледа заснетия материал, като изолира звука и с помощта на вариообектива се спря на всеки детайл от изображението.

Заинтересувана от тези технически аспекти, Мадлин се приближи към компютрите. Блайт й обясни процедурата:

— В долната част на филма виждаме датата и точния час. Като усилвам звуковата писта, може би ще чуя и едва доловимите шумове: надземно метро, бученето на движението… всичко това може да ни наведе на следа.

— А камерата? — запита Джонатан.

— Изображението е качествено въпреки мрака. Вероятно е нов модел — анализира Блейт.

Направи няколко манипулации и намери компютърна програма, която можеше да установи марката и модела.

— Камерата е „Канон“ с флаш памет, излязла на пазара преди по-малко от година. Ще поискам от бюрото да подготвят списък на последните покупки в магазини или по интернет, но това ще отнеме време.

След това тя изолира един детайл от картината и го представи в едър план.

— Особено ме интересува тръбата! — каза и посочи мястото, където Алис беше закопчана с белезници. — Тя е стара и масивна. На пръв поглед бих казала, че тази канализация е поне на един век, но ще потърся експерти, които ще определят по-точно възрастта й. С малко повече шанс, като сравним получените данни, ще локализираме скривалището.

След това тя се обърна към агента, който беше донесъл флашката с филма.

— Взе ли показания от куриера, Крис?

Мъжът в черно прехвърли един документ от телефона си на екрана на компютъра.

— Той работи за „Байк Месенджър“, агенция за доставки, близо до Уолстрийт, но днес бачкаше за своя сметка. Приел е пакета на ъгъла на „Дътч“ и на „Джон Стрийт“. Изпращачът се появил лично: висок, кавказец, набит, четирийсетинагодишен… Платил в налични, без да си казва името.

— Разполагаме ли с неговия портрет робот?

— Ами… Терънс в момента разпитва доставчика.

— Добре, кажи му да действа скоростно! Искам да разпространя данните му след десет минути. От този момент нататък всяка секунда е скъпа!

Половин час по-късно

„Мачбокс“ 196 196 Кутийка кибрит. — Б.а. вероятно дължеше името си на теснотата на мястото. Бог знае как, собственикът на пъба беше успял да подреди всичко така, че да осигури столове за двайсетина души в малка уютна заличка, отворена към градина.

Седнал пред сандвич със сьомга, Джонатан разказваше на Мадлин за срещата си с Франческа.

— Какво мислиш?

Той говореше откровено, точно й предаде обстоятелствата, при които съпругата му беше убила Лойд Уорнър и се беше освободила от тялото му, а след това си беше осигурила и алиби с помощта на Жорж. Храбра постъпка, благодарение на която не беше обвинена в убийство, но тя й струваше брака.

— Мисля, че след смъртта на този тип на Земята има един мръсник по-малко — отговори Мадлин.

Остроумие ала Дани Дойл…

— Според мен жена ти притежава дяволско хладнокръвие и завидна интелигентност — довърши тя.

Лапна последната хапка от филията си с прясно козе сирене и отпи глътка вино.

— И мисля, че трябва да се върнеш при нея.

Джонатан сякаш падна от Марс. За секунда Мадлин беше направила на пух и прах случилото се между тях.

— Ами… ние?

Тя го погледна в очите.

— Да не се заблуждаваме: нашата връзка е крехка. Какво бъдеще може да имаме? Живеем на десет хиляди километра един от друг, еднакво объркани сме. Винаги ще има момент, в който ти ще съжаляваш, че не си се върнал при съпругата и при сина си.

Джонатан се опита да остане спокоен.

— Ти не може да знаеш какво ще стане! Няма да се разделим заради една тъпа хипотеза…

— Вече няма какво да правиш тук. Алис Диксън не представлява нищо за теб. Това не е твоята борба.