Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Сърцето на Мадлин се сви. Алис не само знаеше, че тя съществува, но и се бе опитала да влезе във връзка с нея.

— От този момент ФБР и митническата полиция имаха имената ви в архива си и винаги, когато стъпвате на американска земя, се обявява тревога. Вчера вечерта информираха Блайт Блейк, че и двамата сте в Ню Йорк. Не можеше да е случайно. Помолих я да разиграем стратегическа игра, за да те доведем тук.

— За да ме накарате да замълча ли?

— Не, Мадлин, за да ми помогнеш.

— За какво да ти помогна?

— Да намерим Алис.

Превърнатият в апартамент горен етаж се издигаше над гаража и над кея. Със залепено на прозореца чело Блайт Блейк не изпускаше от очи Дани и Мадлин. Шерифът накратко отговори на въпросите на Джонатан и оставаше концентрирана над задачата си: да следи и да пази свидетеля. Французинът разглеждаше тази странна жена с грациозна и аристократична хубост. Тя притежаваше русите коси и студената елегантност на героините на Хичкок. Тънка талия, черен прилепнал по тялото панталон, ботуши и кожено яке, под което се подаваше яка поло. Малки фиби прибираха косите й в сложен кок. Когато човек я наблюдаваше в профил, не можеше да не се възхити от финеса на чертите й и от деликатно подчертаните с грима очи.

Дори белегът й криеше известна привлекателност. Без ни най-малко да я обезобразява, той й придаваше вид на фатална жена, което можеше да се стори възбуждащо за много мъже.

— Вероятно често са ви задавали въпроса… — започна той.

Продължавайки да следи с поглед Дани, тя отговори на Джонатан с монотонен глас:

— Парче от снаряд в Ирак, в „триъгълника на смъртта“. Три милиметра по-навътре и щях да си изгубя окото…

— Кога се случи?

— Преди осем години. Бях доброволка. Ако трябваше отново да го сторя, бих го направила.

— Дълго ли останахте в армията?

— Аз съм държавен агент: досието ми е строго секретно.

Тъй като той настоя, тя склони да открехне тайната:

— Напуснах морските сили след раняването. Две години останах в Куонтико 193 193 Американска база, където се намира академията на ФБР. — Б.а. , след това изпълнявах тайни мисии за Управлението за борба с наркотиците, а накрая попаднах в шерифския корпус.

— Къде бяха тези мисии?

— Слушайте, приятелче, тук аз поставям въпросите, окей?

— Така ли говорите вечер, когато някой мъж се интересува от вас?

Тя се раздразни:

— Сега не е такава вечер и за ваша информация не сте мой тип.

— А кои са ваш тип? Такива като Дойл ли?

— Защо говорите така? Безпокоите се за приятелката си ли?

— А вие? Възбуждат ли ви убийците?

— Да, повече от главите на семейства — провокира го тя. — Но ако искате да знаете, работата ми е да следя Дойл, а не да спя с него.

С малка слушалка на ухото тя даде инструкции на двамата цербери да бъдат още по-внимателни.

— Мислите ли, че Дани може да бъде убит от мексиканците?

— Не е невъзможно, но нито за миг не вярвам в това.

— Защо?

— Защото в известен смисъл той вече свидетелства.

Този път Джонатан се смути:

— Преди пет минути ми казахте, че трябва да се яви пред съда следващата седмица.

Блайт уточни:

— Както законът позволява при подобно положение, Дани записа показанията си преди началото на процеса. Свидетелството му е филмирано, в присъствието на съдия и на адвокат той обвинява Исабел Кортес.

Джонатан започна да разбира:

— Значи дори ако днес убият Дани…

— … записът ще е достатъчен, за да бъде осъдена трафикантката — увери го Блайт. — Единствената надежда на картела е Дани да промени версията си в деня на процеса.

— Но защо би сторил той нещо подобно?

— Ето затова — отговори тя.

С помощта на дистанционно устройство включи закачения на стената голям плосък екран и пусна видео.

Филмът траеше по-малко от трийсет секунди. Показваше в близък план страдалческото лице на младото момиче. Изпаднала в паника, видимо на края на силите си, с тъмни кръгове под очите, Алис гледаше напрегнато към камерата. Призрачната светлина, която я заобикаляше, създаваше впечатление, че я държат в подземие или в килия. Изказът й беше накъсан, прекъсван от ридания. Хълцайки, тя все пак успя да се обърне директно към баща си, за да му предаде исканията на похитителите си:

Save me, Dad! Change your testimony, please! And we’ll be together again. Right, Dad? 195 195 Спаси ме, татко! Моля те, смени показанията си! И ние отново ще бъдем заедно. Съгласен ли си, татко? — Б.а.