Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Толкова добре, че всеки от вас пое факела от баща си…

— Исабел няма кръв по ръцете си. Тя беше счетоводителят на организацията. Дискретна и интелигентна бизнес дама , която в продължение на години изпра милиони от наркотици и ги превърна в пари за законни дейности.

— По доста стъписващ начин представяш нещата…

— С течение на времето със засилването на борбата срещу мръсните пари стана много трудно за наркобандите да перат доларите си през банките и фискалните райски кътчета. Исабел беше принудена да се обърне към други дейности и други посредници.

— Тогава тя си спомни за теб…

— Да, в продължение на пет години инвестирах за нейна сметка в недвижими имоти и хотелиерство. Знаех, че агентите на американското финансово министерство се опитват да я заловят, но ние бяхме внимателни. Когато Алис ми заговори за Програмата за защита на свидетели, наредих на моя адвокат да влезе във връзка със следствения отдел на IRS 192 192 Една от агенциите на Министерството на финансите, която се занимава със събирането на данъците и спазването на финансовите закони. — Б.а. .

— Сделка ли им предложи?

— Безнаказаност за мен и нова самоличност за нас двамата с Алис, при условие че свидетелствам срещу Исабел Кортес. Те особено държаха да я заловят в Съединените щати, за да докопат имуществото й: банкови сметки, стотина апартамента, хотелски комплекси, бюра за смяна на валута и агенции за недвижими имоти из цяла Калифорния.

— Лесно ли се съгласиха?

— Не, но Конгресът се готвеше да гласува голяма помощ от милиард долара за Мексико. ФБР имаше нужда от символичен арест, за да го използва за манипулиране на общественото мнение. Аферата стигна чак до министъра на правосъдието, който накрая влезе във връзка с MI6.

— Британските тайни служби ли?

— Те осигуриха репатрирането на Алис, като накараха всички да повярват, че е извършено отвличане. Аз трябваше да я последвам по-късно.

Мадлин изведнъж се почувства напълно изнемощяла: в продължение на месеци се беше опитвала да разреши загадка, която Интелиджънс Сървис редеше. Всичко се обясняваше: развалените охранителни камери, липсата на отпечатъци, лъжливите и противоречиви свидетелства. Можеше и десет години да разследва, но нямаше да напредне нито на йота. Или пък щеше да свърши като Джим, „самоубила се“ в кабинета си… Ярост от безсилието завладя Мадлин. Тя напразно се опитваше да усмири гнева си:

— Защо ми стори това, Дани? Защо ме накара да вярвам, че я търсиш, защо ми изпрати сърцето й?

— Щом пристигна в Манхатън, Алис се оказа неподатлива на медикаментите. Сърдечната й недостатъчност се засилваше. Бях силно обезпокоен: тя беше сама, все по-често се чувстваше изморена, непрекъснато я мъчеха грипове и бронхити. Само трансплантация можеше да я спаси. Оказах натиск на ФБР: няма да свидетелствам, ако дъщеря ми умре. Тя успяха да я вкарат в листата на чакащите с предимство и скоро след това операцията беше направена в нюйоркска болница. Периодът никак не беше лесен за нея…

— Но защо ми изпрати сърцето й? — настоя Мадлин.

— Не аз ти го изпратих, а тези, които ни защитаваха. Защото ти ставаше неудобна, Мадлин — призна той с дрезгавия си глас, похабен от тютюна. — Преобърна земята и небето, за да намериш Алис. Накрая щеше да попаднеш на връзката с мен. В MI6 се паникьосаха. Идеята за изпращането на сърцето беше тяхна. За да бъде затворено досието.

— Каква роля изигра Бишоп?

— Бишоп беше щастлива случайност. Тайните служби знаеха, че някой ден ще се намери смахнат тип, който ще се обвини за убийството на Алис. Но нещата се случиха много по-бързо от предвиденото. След това, няколко месеца подир „изчезването“ й, аз режисирах собствената си смърт и се присъединих към нея в Ню Йорк.

— Уби брат си!

— Не, Джони сам се погуби. Ти го познаваше: беше зомби, наркоман, душевноболен и убиец. Направих избор и Алис се оказа моят приоритет. Тези, които са готови да действат, винаги трябва да платят скъпа цена.

— Спести ми приказките си, ясен си ми! А Джонатан? Как попадна той на вас?

— По време на коледната ваканция ние с Алис отидохме да прекараме няколко дни в Кот д’Азюр. След операцията Алис непрестанно изписваше името си в „Гугъл“, за да проследи как се развива следствието за нейното „отвличане“. Тя намери статии за теб, за опита ти за самоубийство. Искаше да ти разкаже всичко, но Блайт Блейк, шерифа, която отговаряше за нас, отказа. Алис не можа да понесе това. Когато пристигнахме във Франция, тя избяга, за да отиде в Париж, но щом се озовала в столицата, се отказала, за да не ни постави в опасност, и там попаднала на Джонатан Лампрьор.