Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Тя погледна клозетната чиния, разположена на два метра от нея. От часове имаше желание да се облекчи, но не беше в състояние да се изправи. Изоставяйки чувството за собствено достойнство, се облекчи в дрехите. Сега плуваше в повръщано и в урина, но поне беше отхвърлила едно жестоко бреме.

Отдихът продължи известно време, но внезапно в ушите й се появи глух шум. Зрението й се замъгли и имаше усещането, че из цялата стая кръжаха светли точици. Тя се задушаваше, унасяше се, бълнуваше. Направи усилие да не изгуби съзнание, но скоро изпадна в полукома.

Лоуер Ист Сайд

— Ето го там — извика Джонатан и посочи с пръст ферарито, което преминаваше по „Уилямсбърг Бридж“.

Висящият мост се издигаше над Ист Ривър, за да свърже Лоуер Ист Сайд с Бруклин. Обграден със стоманени въжета, той се простираше на два километра и пропускаше стотици коли в четири платна.

— Движението е интензивно. Ще бъде принудена да намали ход — отгатна Мадлин.

Действително GTO-то тъпчеше на място, хванато здраво в жестокия трафик. Мадлин си възвърна увереността, непрекъснато даваше мигач и поемаше риска да слаломира между колите, преминавайки от една редица в друга, за да скъси разстоянието, което я делеше от спайдъра.

— Намали скоростта! Ще се забием в някого!

Щом се измъкнаха от моста, италианският кабриолет зави и се насочи към първия изход.

— Накъде отиваме? — запита тя, незапозната с нюйоркската география.

— Към Уилямсбърг.

Стигнаха до „Бедфорд Авеню“, невралгичната точка на квартала. Стари тухлени сгради се редуваха с нови греещи здания. Мястото беше в процес на пълна реконструкция и контрастираше със „стерилния“ вид на Манхатън. Магазинчета за дрехи втора ръка, малки кафенета, бутици за изделия от изкуствена кожа, биобакалии и антикварни книжарници: всичко беше едновременно авангардистко и автентично.

Напредването на ферарито беше забавено от пазарната атмосфера, която цареше на улицата. Търговци бяха разпръснали сергии по тротоарите, певци аматьори забавляваха пешеходците, а гълтач на огън изпълняваше трудния си номер.

Сега Мадлин и Джонатан бяха на по-малко от десет метра от спайдъра. Притиснат от смарта, болидът зави наляво, преди да стигне до „Маккарън Парк“. Приближавайки се до брега на реката, те преминаваха през зона на складове, хангари и изоставени заводски терени. Покрити с графити, стените напомняха Ню Йорк от времето на Баския 186 186 Жан-Мишел Баския (1960–1988) е американски художник; отначало се прославя като майстор на графити, а през 80-те години на XX век е успешен неоекспресионист; умира свръхдоза. .

— Заклещихме го! — извика Джонатан. — Това е задънена уличка. Няма нищо освен реката!

Ферарито стигна до хале за продажба на употребявани коли. Зданието гледаше към кея и предлагаше неочаквана панорама към небостъргачите в Манхатън. GTO-то бавно напредна по пристана, а след това внезапно се вмъкна в хангара през голяма стоманена врата.

Мадлин успя да спре колата на двайсет метра от входа на гаража, който носеше името „Макондо Мотор Клъб“.

— Ами сега?

— Хванаха ни — реши Джонатан. — Не ние сме я дебнали, тя ни е вкарала в капана. Смяташ ли, че трябва…?

Не успя да свърши фразата. Свистене на гуми ги накара да се обърнат. Огромна кола за пътна помощ ги блъсна, защипа смарта и го натика в зиналата паст на гаража. Шокът ги отхвърли напред. Мадлин не беше си сложила колана, но ръката на Джонатан я предпази точно навреме, за да не се удари във волана. Влекачът си позволи да бута малкия автомобил няколко десетки метра, докато го натика целия в хангара и вратата се затвори зад тях.

Помещението се разпростираше на двеста квадрата. Имаше петдесетина коли, подредени една до друга. Джонатан разпозна „Пежо 403“, но, видимо, тук търговията се въртеше с големи машини: „Форд Гран Торино“, „Шевролет“, „Камаро“, „Плимут Баракуда“…

— Няма нищо счупено, нали? — обърна се той към Мадлин.

Помогнаха си взаимно, за да се измъкнат от смарта, който сега приличаше повече на компресия, изпълнена от скулптора Сезар 187 187 Сезар Балдачини (1921–1998) е френски скулптор, получил световно признание с компресиите на автомобили; на негово име е наречена най-голямата френска кинонаграда „Сезар“. , отколкото на кола в движение.

Застанала до ферарито, жената с белега беше насочила оръжието си към тях.

— Агент Блайт Блейк от Службата на маршалите на САЩ 188 188 Службата на маршалите на САЩ е подразделение на Министерството на правосъдието, най-старата федерална правоохранителна агенция в страната, създадена на 24 септември 1789 г.; занимава се с контрола по изпълнение на присъди и решения, с търсене и с арест на федерални престъпници и с надзор над тях, с продажба на конфискувано имущество, а също и с борба с тероризма и масовите безредици. ! — извика тя, докато те се опитваха да се опомнят. — Вдигнете ръцете си над главите!