Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Мадлин използва вариообектива, за да увеличи образите.

— Те са му изтръгнали дори част от ухото — отбеляза Джонатан.

Мадлин свъси вежди и разгледа зоната, която той показваше с пръст. Беше вярно: голяма част от меката част на ухото на трупа беше откъсната. Но тази рана изглеждаше стара. Обаче Дани никога не беше имал срязано ухо за разлика от… близнака му Джони.

— Това не е Дани, брат му е! — извика тя.

Обясни историята на Джонатан: двете бебета излезли от утробата на майка си с пет минути интервал, съперничеството между братята, жестокостта и безскрупулността на Джони, който страдал от шизофрения и няколко пъти бил прибиран в болнично заведение, преди да потъне в алкохолизъм.

Тя се нахвърли на доклада от аутопсията, за да прочете отново параграфа за анализа на органите. Черният дроб на трупа беше засегнат от „дегенерация на тъканта, вероятно дължаща се на просмукване от алкохол“.

Цироза…

— Дани пиеше по чаша от време на време, но никога не е бил алкохолик.

— Как ченгетата са могли да сбъркат?

— „Истинските близнаци“ притежават еднакъв генотип, което прави невъзможно различаването с абсолютна сигурност на тяхната ДНК.

— Сигурна ли си в това?

— Разиграли са се няколко подобни афери, най-вече една кражба в Германия и трафик на дрога в Малайзия. И в двата случая човекът под подозрение имал близнак и правосъдието било принудено да го освободи, тъй като не можело да го идентифицира със сигурност.

— Но ако този труп е на Джони…

— … значи Дани е жив — продължи Мадлин и се замисли.

Поръчаха си нова каничка с кафе. В продължение на няколко минути се измъчваха с догадки, докато Мадлин получи имейла от Таша Медейрос, специалистката по ДНК анализ от лабораторията в Бирмингам.

От: Таша Медейрос

До: Мадлин Грийн

Мадлин,

Ето резултатите от анализа, който Джим ме помоли да направя, без да минава по официалния канал.

Силно тъжа за него.

Надявам се да ти помогнат.

Изключително заинтригувана, тя кликна на прикачения файл, а Джонатан се наведе през рамото й, за да разгледа заедно с нея документа: той представляваше сложна таблица от петнайсет линии, наредени в шест колони. Всяко квадратче съдържаше цифри. Бяха им необходими няколко секунди, да разберат, че става дума за тест за бащинство.

Подскочиха, когато стигнаха до последния параграф, в който се съобщаваше резултатът. Това, което откриха, ги зашемети:

основаващ се върху анализ на ДНК.

Предполагаем баща: Даниел Дойл.

Дете: Алис Диксън.

Еднакви алели 182 182 Алелът е жизнеспособен ДНК код, който заема дадена позиция в хромозомата. са открити в петнайсетте анализирани локуса 183 183 В биологията локус означава определено местоположение в една хромозома, например на даден ген или на даден биомаркер; списъкът от локуси на даден геном се нарича генетична карта. .

Възможността за бащинство е оценена на 99,999%.

Преди да умре, Джим бе осенен от гениална интуиция. След три години разследване той успя да докаже не само че Дани Дойл не е мъртъв, но и че е баща на Алис Диксън.

Откритие, което беше заплатил с живота си.

Кафенето „Пийлс“

Лоуер Ист Сайд

10 часът сутринта

Поразена, Мадлин се дръпна назад на седалката, обзета от внезапна погнуса. Главата й се маеше. Нито Алис, нито Дани бяха мъртви. И още по-изумително: девойката беше дъщеря на кръстника на подземния свят. Но Джим беше убит; самата тя без малко щеше да сложи край на живота си. Десетки хора бяха работили дни и нощи над това разследване. Защо? За кого? Изведнъж тя започна да изпитва съмнение към всичко. Кои бяха жертвите в тази история? Кои бяха виновните? От началото на аферата, щом успееше да осветли някоя сенчеста зона, изникваше нова мистерия, която я отвеждаше към все по-опасна територия.

Тя вдигна очи и потърси подкрепа в Джонатан, но той, прилепил чело към прозореца, се интересуваше от това, което виждаше навън.