Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Джонатан потърси Мадлин сред окъпаната в светлина зала. Около дълъг бар от светло дърво бохемска и тренди 178 178 Съвременна субкултура, засягаща различни възрасти и социални прослойки, позволяваща на градските жители да изглеждат актуално през всеки моден период. клиентела нагъваше палачинки с банан и пиеше капучино.

Мадлин я нямаше. Той се обезпокои. Може би тя съжаляваше за случилото се през нощта? Може би си беше заминала внезапно? Може би…

Телефонът му звънна. „На етажа съм“ — пишеше в есемеса. Той вдигна глава и я видя, наведена над парапета, тя му правеше знак с ръка.

Успокоен се качи по стълбата и седна до нея на масата. Бели стени и светъл паркет, големи прозорци, цветни лампиони: помещението беше много приятно.

— Отдавна ли ме чакаш?

Той не посмя да я целуне, макар да изпитваше силно желание. Тя носеше джинси и вталено кожено сако, което не беше виждал. То подчертаваше колко е слаба.

— Току-що дойдох. Тук е симпатично. Къде беше?

— При бившата си съпруга. Ще ти разкажа — увери я той и седна срещу нея.

Мадлин се опита да гледа естествено; но всъщност го съзерцаваше тъжно, сякаш връзката им се е изгубила… Джонатан се пресегна да хване ръката й, но тя я дръпна. Погледите им се срещнаха, тишината се удължи. Най-после Мадлин деликатно плъзна пръстите си в неговите. Сега беше ясно, че изпитваха нещо повече от обикновено желание един към друг, макар да не бяха готови да определят като „любовна“ силата, която ги свързваше.

С маниашки очила, с риза на квадратчета и с френски мустаци, сервитьор с вид на хипстър 179 179 Жаргон, който дефинира съвременно схващане за субкултура, включваща младежи на възраст от 17 до 30 години, които обикновено принадлежат към средната класа, различават се с независим начин на мислене, антиконформисти са по поведение, почитатели са на локалната инди поп музика; през 40-те години писателят Джак Керуак ги нарича битници . се приближи, за да вземе поръчката им. Джонатан прегледа менюто и избра еспресо и Monkey Bread 180 180 Monkey Bread (маймунски хляб) е един от любимите сладки хлябове в Щатите: направен е на топки, залети с карамелен сос от масло, канела, ядки и стафиди, мариновани в коняк; името идва от приликата на хляба с плодовете на африканското дърво баобаб, любима храна на маймуните. . Мадлин се спря на Blueberry Cream Cookie 181 181 Сладки, подобни на нашите ореховки. с чаша мляко.

— Взех дрехи на дружката ти. Те са малко вталени, но…

— Стоят ти добре. И не ми е „дружка“. Имаш ли новини от Джим?

— Никакви — отговори тя и помръкна. — Джиесемът му е включен на секретар. Ще се обадя директно в полицейския участък.

Докато Мадлин набираше номера, Джонатан хвърли поглед на екземпляра от „Ню Йорк Поуст“, изоставен на пейката. Вестникът представяше на първа страница аферата, за която той чу да се говори по радиото:

Процесът срещу Исабел Кортес започна днес пред специалния съд на Калифорния. Наречена „Куклата“, тя е дъщеря на покойния Алфонсо Кортес, един от историческите шефове на могъщия мексикански картел, разстрелян от вражеска банда през март 2001 година.

Настанила се в Лос Анджелес под фалшива самоличност, Исабел Кортес е арестувана преди три години, докато пазарувала по „Родео Драйв“. Обвинителният акт й вменява контрола над много мрежи за износ на кокаин към Съедините щати, както и създаването на широка система за пране на пари. Процесът беше многократно отлаган, тъй като адвокатите на Куклата използваха и най-малките нарушения на съдебната процедура.

Той спря да чете, когато Мадлин успя да се свърже с участъка в Манчестър. Тя потърси бившия си партньор, но на линията беше детектив Тревър Конрад:

— Мадлин? Радвам се да те чуя…

— От вчера вечерта се опитвам да говоря с Джим. Там някъде ли е?

На другия край на линията полицаят след дълго мълчание изрече:

— Джим е мъртъв, Мадлин.

— Как така? Той ми се обади преди два дни!

— Съжалявам, намерихме го тази сутрин в кабинета му. Самоубил се е.

Мадлин недоверчиво вдигна очи към Джонатан и тихо му прошепна: „Мъртъв е!“ Слисан, той се доближи до нея, за да следи разговора. Младата жена се опита да научи нещо повече:

— Чакай, Джим, когото познавам, не е типът човек, който просто така ще се гръмне. Имаше ли лични проблеми?

— Не вярвам.

— Как се случи това, Конрад?

Манчестърският полицай се поколеба какво да отговори.