Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Имам нещо предвид — каза тя. — Първият, който пристигне, прави необходимото. Пази се!

Той се опита да протестира, но тя не му остави време за реакция.

Небето беше толкова мрачно, сякаш навън цареше дълбока нощ. Обикновено много оживен, „Юниън Скуеър“ сега беше почти празен. Рядко минаващите автомобили бяха запалили светлините си за бедствие и едва-едва пълзяха. Сигналът „не е в движение“ бляскаше върху покривите на такситата. За да освободи пътя, един джип на нюйоркската полиция влачеше след себе си изоставена кола. Само вседеходите можеха да се движат нормално. Мадлин забеляза затънала в снега лимузина в началото на „Парк Авеню“. Тя застана близо до нея и зачака някой от форд експлорерите на полицията да спре, за да изтегли автомобила. Издебна момента, когато двете ченгета излязоха от джипа, за да подкарат изпадналото в беда возило.

— Хей! — извика офицерът.

Тя потегли като светкавица. Това чудовище вероятно тежеше два тона и беше дълго пет метра. Във всеки случай беше изключително стабилно. Мадлин си сложи колана, оправи седалката и огледалото за обратно виждане. Познаваше добре квартала, насочи се на югоизток. Вкара в джипиеса координатите, които й бе предоставил Антъни, крадецът от депото за вдигнати неправилно паркирани коли. Този път знаеше, че се приближава към целта. Благодарение на Джонатан можеше със сигурност да открие мястото, където държаха Алис. Днес настъпваше епилогът на едно разследване, което я измъчваше от три години.

Естествено, ченгетата щяха да се опитат да намерят джипа си и всички полицейски коли щяха да бъдат предупредени по сателит, но тя точно на това се надяваше: да привлече колкото се може повече пазители на реда в Кони Айлънд, в случай че нещата не се развиеха добре.

Първите километри измина като в сън. Зад волана на всъдехода Мадлин имаше усещането, че пустинният град й принадлежеше. След това трафикът съвсем намаля при подстъпа към „Бруклин Бридж“. Тя избра местна станция на радиото. Непрекъснато предаваха предупреждения от кметството, обръщаха се към жителите на града да не излизат навън по време на бурята. Но тези заклинания не оказваха никакъв ефект върху нюйоркчаните, които през този коледен уикенд нямаха намерение да се откажат да напуснат Манхатън.

Мадлин включи буркана върху покрива и сирената. Въздействието настъпи незабавно. Колите послушно се отстраняваха, за да й направят път, което й позволи да премине много бързо по моста. Решена да се възползва докрай от тази привилегия, тя тръгна по „Инсерстейт 278“, магистрала с три платна, която се простираше покрай кейовете на Ъпър Бей. Независимо че снегът пречеше на движението, по магистралите все още не бяха затворили мостовете и тунелите. Според информацията от радиото това можеше да се случи всеки момент.

Докато джипът се промъкваше между разчистващите шосето машини, Мадлин забеляза осветен надпис, който предупреждаваше за неизбежността от ново задръстване. Два километра по-нататък, в зона, където пътят се стесняваше, колите се движеха броня до броня. Тя се опита да премине, рязко завъртя волана, качи се върху централния насип и счупи огледалото си, като налетя с пълна скорост върху бетонна стена.

Дявол да го вземе!

Този път беше блокирана. Заклещен от снега, тежкотоварен камион беше спрял движението.

Без капка смущение тя претърси джипа. Едно от ченгетата бе имало неблагоразумието да остави револвера си в жабката: страхотен „Глок 17“, служебното оръжие на нюйоркската полиция. Прибра автоматичния пистолет и изостави автомобила край пътя. Оловното небе и стената от снежни парцали придаваха на магистралата призрачен вид. Премина пеш стотина метра, за да стигне до мястото на инцидента. С рисковани маневри няколко коли успяха да се отскубнат от тресавището.

Мадлин се насочи към първата, която се изпречи на пътя й: многоместно туристическо комби, карано мъж с гола глава, изложил на показ върху задното стъкло стикер в прослава на „Черното парти“ 208 208 „Черното парти“ е обществено-политическо движение в САЩ, чиито заявени цели са борба за намаляване на правителствените разходи и данъци, свиване на бюджетния дефицит и на държавния дълг. .

— Слизай! — изкрещя тя и тикна патлака в лицето му.

Човекът не се помайва да го подканят два пъти и изчака търпеливо крадлата да потегли, за да вдигне юмрук и да изригне куп ругатни.

Мадлин яко настъпи газта. Тя вече нямаше сирена, нито буркан, но ръката й натискаше клаксона.