И на „непознатата от летището“
която един ден, през август 2007 г., в Монреал неволно размени портативния си телефон с моя и пося в съзнанието ми зърното, от което се роди тази история.
Някои читатели, които познават град Манчестър, ще се учудят, че Мадлин и Дани растат в „Чийтъм Бридж“, след като съществува истински квартал, наречен „Чийтъм Хил“. Не, не съм сбъркал. Но изпитвам нуждата да измисля квартал, за да опиша тяхното детство: за мен романът е паралелен свят.
Напротив, „Джулиард“ — това фантастично артистично училище в Ню Йорк — съществува. То е великолепно място за изкуство и култура: вие, ученици, които имате щастието да упражнявате там талантите си, не се безпокойте, ужасяващата сцена, която представям, е чиста измислица.
Сред намигванията, на които ще попаднете в този роман, очевидно, посредством папагала Борис, сте открили моето отдаване на почит към Ерже 214 214 Ерже, или Жорж Проспер Реми (1907–1983) е белгийски автор на комикси, създател на знаменитата поредица „Приключенията на Тинтин“.
и неговия живописен капитан Хадок. А в началото на трета глава е възпроизведен откъс от прочутата песен на Жорж Брасенс „Фернанда“.
И последно. От години си записвам фразите, които ме карат да мечтая или да се смея, които ме разчувстват или дори ми правят силно впечатление. Книга след книга, те предшестват атмосферата, която искам да предам в отделните глави. Френските и чуждестранните читатели харесаха използваните от мен изречения за мото и ме питат откъде ги взимам. Затова тук привеждам творбите, от които са използваните цитати. Щастлив съм, че тези фрази са отворени врати към световете на други писатели.
Мръсни малки тайни (англ.). (Необозначените бележки под линия са на преводача.)
Клоди Гале е френска писателка, родена през 1961 г.
Панино — вид италиански сандвич с хлебче чиабата, разрязано на две и гарнирано с колбас, месо, сирене или домат.
Щурец в ухото — алюзия за героя от „Пинокио“ на Карло Колоди и от филма на „Уолт Дисни“, който съветва и направлява главния герой.
Домати конфи — домати, мариновани по специална рецепта
„Лейди и скитникът“ е пълнометражен анимационен филм на „Уолт Дисни“ от 1955 г.
„Магазинът зад ъгъла“ е комедия на Ернст Любич (1892–1947), римейк по която прави съвременната режисьорка Нора Ефрон — „Имате поща“ с Том Ханкс и Мег Райън.
„Норт Бийч“, или Северният плаж, е италианският квартална Сан Франциско — туристическа атракция, изпълнен е с ресторанти, кафенета, барове.
„Separate Lives“ („Самостоятелните животи“) е песен на Фил Колинс, включена във филма „Бели нощи“. Композиторът Стивън Бишъп е номиниран за „Оскар“ за най-добра оригинална песен през 1986 г.
Пол Моран (1888–1976) е френски писател, дипломат и академик, един от пионерите на модерната литература на XX век.
Американска компания, предоставяща пощенски и куриерски услуги по цял свят, основана е през 1971 г. в Литъл Рок (Арканзас).
„Ембаркадеро“ е името на крайбрежния път по бреговата линия на Санфранциския залив и пристанището; изграден е на изкуствена дига и натрупана земя до залива.
Американски анимационен герой, който се появява през 1943 г. във филма на режисьора Текс Евери — куче с унило лице, откъдето идва и името му: Droopy (унил).
Панталон baggy е с ниска талия и широк надолу, произхожда от американските затворници, които при влизането в затвора трябва да предадат коланите си; с увиснал панталон те продължават да ходят и в свободния живот.
В случая означава „Френски стил“. Има и такова явление в американската музика, появило се в началото на 90-те години.
Месо от гърди на патица или гъска.
Два блата от козуначено тесто, между които се поставя подходя крем; наричат я още хамбургер с крем.
„Screaming Eagle“ („Кряскащият орел“) е висококачествено калифорнийско вино от лимитиран сорт.
Ар деко е елегантен стил в изкуството, който навлиза през 20-те години на XX век и слага отпечатък върху архитектурата, модата, бижутерията и вътрешния дизайн.
„Light My Fire“ („Запали ми“) е една от най-известните песни на състава „Доорс“, изпълнена за първи път през януари 1977 г.; тя е на 35-о място в класацията „500-те най-добри песни за всички времена“ на списание „Ролинг Стоунс“.
Читать дальше