Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Чакам отговора ви до края на седмицата, госпожице Грийн — заяви той, преди да напусне стаята.

Мадлин лежеше в леглото. Предишната вечер беше подложена на пълна упойка. Операцията премина добре, но зъбите бяха проникнали дълбоко в плътта й и тя щеше да запази за цял живот спомена за сблъсъка си с договете.

— За мен ли е? — запита и лапна един сладкиш.

— Ванилия, шоколад, маршмелоу. Най-вкусните къпкейкове в цял Ню Йорк — увери я той.

— Ще ми приготвиш някой ден, нали? Знаеш ли, че все още не съм опитвала ястията ти!

Той потвърди с кимане и седна до нея на матрака.

— Видя ли Алис? — попита тя.

— Току-що. Съвзема се.

— А добре ли минаха нещата в полицията?

— Така ми се струва. Казаха ми, че са взели показанията ти тук?

— Да, посредством този тип, когото видя. Никога няма да отгатнеш: той ми предложи работа!

Отначало му се стори, че тя се шегува, но Мадлин беше изпълнена с ентусиазъм:

— Детектив консултант към нюйоркската полиция!

— Ще приемеш ли?

— Мисля, че да. Много обичам цветята, но полицейската работа ми е в кръвта.

Джонатан мълчаливо се съгласи и стана, за да дръпне пердето. Слънцето проникна в стаята, но ледени тръпки обзеха Мадлин. Какво ще е бъдещето на тяхната двойка? През тези няколко дни те живяха в треската на опасността. Изпитанията, през които преминаха заедно, бяха толкова значими, че поставиха ясна граница в съществуването им. Всеки от двамата бе държал живота на другия в ръцете си. Бяха си гласували доверие, бяха се допълвали, бяха се обичали.

Ами сега?

Тя се зави с кувертюрата на леглото и застана до него пред стъклената врата. Щеше да му зададе въпрос, когато той взе инициативата?

— Как намираш това място? — попита я и й подаде телефона си.

Върху екрана на джиесема се появиха снимките на стара къща с теракотена фасада в малка уличка на Гринидж Вилидж.

— Красива е, защо?

— Продава се. Може да стане хубав ресторант. Мисля, че ще се пробвам.

— Наистина ли? Идеята никак не е лоша — рече тя, без да се опитва да крие радостта си.

Той се обърна към нея закачливо:

— По този начин, ако останеш в Ню Йорк, ще мога да ти помагам при разследванията.

— Да ми помагаш в разследванията ли?

— Естествено. Забелязах, че ти често пъти имаш нужда от моя секси мозък, за да се измъкваш от едно или друго положение.

— Вярно е — съгласи се тя. — А пък аз в замяна ще ти помагам в кухнята!

— Хм… — отвърна той уклончиво.

— Какво „хм“? Представи си, че и аз знам разни рецепти! Казах ли ти, че баба ми беше шотландка? Тя ми завеща тайната на нейния знаменит хагис 212 212 Традиционно шотландско ястие — ароматна саздърма от агнешки дреболии, подобна на българския бахур: приготвя се от овесено брашно и смлени на дребно вътрешности; сместа се овкусява с лук и ароматни подправки и се натъпква в овче шкембе, след това се вари няколко часа. .

— Какъв ужас! А защо не и коледен пудинг с лой!

Джонатан приплъзна крилото на остъклената врата. Обединени от възстановеното си приятелство, те излязоха да продължат задявките си на миниатюрния балкон, надвесил се над Ист Ривър и над Бруклинския мост.

Въздухът беше чист и небето кристално. Като гледаше как снегът блести на слънцето, Мадлин си припомни фразата, която Алис беше преписала на първата страница от интимния си дневник: „Най-хубавите години от един живот са тези, които все още не си изживял.“

Тази сутрин й се щеше да повярва в това.

На Лоран Танги

Магазинчето за цветя на Мадлин съществува! Или почти… Бях вдъхновен за него от много красивата „Въображаема градина“ на Лоран Танги, улица „Ла Мишодиер“ в Париж. Благодаря, Лоран, за всичките ти разкази, за ангажираността и за заразителната страст към изкуството да отглеждаш цветя.

На Пиер Ерме

Благодаря, че намери време да ме осветлиш за „механизмите“ за създаването на вашите десерти. Нашите разговори подхраниха въображението ми за творческите пориви на Джонатан.

на Максим Чатам и на Джесика

Благодаря, Макс, за срещите ни с „Бруклин на Бролин“ 213 213 Джош Бролин (1968) е американски артист; във филмите „Американски гангстер“ и „Гангстерски отдел“ изпълнява роли на бандити от Бруклин. . Нашата разходка на 25 декември 2009 г. в заснежения и сюрреалистичен Кони Айлънд остави великолепен спомен, който послужи за фон на последните глави на този роман.

На вас, скъпи читателки и читатели

които от години отделяте време да ми пишете, за да споделите размишленията си и да поддържате диалога с мен.