Харлан Кобен - Остани

— Веднага се връщам, Агнес.

Тя побърза надолу по коридора към бюрото. Услужи си с един лаптоп и се върна право в стаята. Агнес бе още на леглото. Будилникът/камера работеше чрез хардуерен порт. Тя премести камерата към леглото и го включи в лаптопа. Агнес се приближи.

Появи се иконката на камерата за наблюдение. Меган придвижи курсора върху нея.

— Ако е бил в стаята ти — заяви Меган, — трябва да го видим.

— Какво става тук?

И двете погледнаха към вратата. Миси Малек бе влязла, бе сложила ръце на кръста си и бе свила устни. Тя бе съзряла цялата сцена — двете жени на леглото, будилникът/камера включен в лаптопа — и ококори очи.

— Какво е това?

— Камера за наблюдение — отвърна Меган.

— Моля?

— Скрита камера. Вградена е в цифровия будилник.

Лицето на Малек пламна.

— Не можете да го монтирате тук.

— Вече го направих.

— Имаме правила за личното пространство. Когато Агнес пристигна на това място, съпругът ви, в качеството си на неин настойник, подписа споразумение. Според него…

— Аз не съм го подписвала — забеляза Меган.

— Защото нямате законно право.

— Точно така. А това е стаята на Агнес. Тя пожела да има камера тук, нали, Агнес?

Агнес кимна.

— Да, пожелах.

— Не разбирам — рече Миси Малек. — Записвали сте ни?

— Мисля, че да.

— Знаете ли какво нарушение е това?

Меган сви рамене.

— Щом няма какво да криете…

— Разбира се, че нямаме!

— Страхотно — отвърна Меган. — Искате ли да разгледаме материала заедно?

Малек хвърли поглед към Агнес, после отново погледна към Меган.

— Това е някаква грешка.

— В такъв случай грешката е наша — каза Меган.

Образите бяха зърнести, не толкова защото камерата имаше ниска резолюция, а защото бе нагласена да снима в тъмнината. Първото, което се появи, бе образът на Агнес, седнала на леглото. Нощните снимки придаваха на стаята призрачен зеленикав оттенък.

Макар лещите да бяха поставени на широка основа, за да обхващат цялата стая, все още можеше да се види изплашеното изражение върху лицето на Агнес. В тъмнината очите й светеха в бяло.

На снимката се виждаше стреличка за игра. Меган отново погледна към Миси Малек. Малек изглеждаше примирена. Меган щракна върху иконката. Видеото се завъртя и наистина разреши мистерията, ала не така, както очакваше Меган.

Не бе записан никакъв звук, но може би така бе по-добре. На екрана се виждаше Агнес в седнало положение. Виждаше се, че тя пищи и плаче. Очевидно беше ужасена. Сграбчи възглавницата си, за да се защити. Беше се свила в отсрещния ъгъл на леглото в опитите си да избяга и бе свила колене до гърдите си. Тя се взираше в нападателя си, а с дясната ръка прикриваше лицето си.

Но там нямаше никой.

Сърцето на Меган се сви. Тя погледна крадешком към Миси Малек.

Лицето й все още изразяваше покорство, но не защото се чувстваше виновна или бе уплашена. Тя е знаела. Меган погледна към свекърва си.

Агнес наблюдаваше екрана с отворена уста. Отначало изглеждаше объркана, ала през мъглата Меган забеляза яснота. Агнес виждаше добре какво става. Част от мозъка й го приемаше, но по-голямата му част просто не можеше. Все едно да кажеш на някого, че горе е долу и ляво е дясно.

— Става невидим — каза Агнес.

Не и със сърцето си.

След известно време, което й се видя цял час — всъщност бяха само две минути — на екрана се втурна една сестра и започна да успокоява Агнес. Меган забеляза, че сестрата носи чаша в едната си ръка. В другата държеше хапчета. Агнес ги глътна с течността в чашата, която Меган прие, че е вода. После се облегна назад. Сестрата нежно я зави, почака за миг и излезе на пръсти през вратата.

След още една минута записът спря.

Трябва да признаем, че Малек не каза и дума. Агнес се взираше в екрана и чакаше да стане още нещо. Екранът оживя само още веднъж. Според дигиталния будилник в ъгъла беше с един час по-късно. Агнес и Меган се наведоха напред, за да виждат по-добре, ала видяха само как сестрата проверява Агнес.

Екранът показваше, че Агнес спи.

Това беше всичко.

— Видя го, нали? — каза Агнес, като сочеше към екрана. — С ножа? Веднъж дойде с койот и шише отрова.

Малек се измъкна от стаята, без да каже дума.

— Меган? — обади се Агнес със слаб глас.

— Всичко е наред — отвърна Меган, опустошена.

По дяволите. Каква идиотка е била! Нима не усещаше със сърцето си какво ще покаже наблюдателната камера? Наистина ли бе повярвала, че някакъв мъж с нож в ръка (да не споменаваме койота и шишето с отрова) е дошъл през нощта, за да тероризира една старица?