Харлан Кобен - Остани

Не последва отговор.

— Рей?

Когато заговори отново, гласът му бе различен — по-тих и със странен тембър.

— В Атлантик Сити ли си?

— Не.

— Можеш ли да се върнеш тук?

— Защо?

Отново мълчание.

— Рей?

— Не ти казах истината — рече той.

Меган усети студенината в душата си.

— Не разбирам.

— Върни се тук.

— Не мога. Искам да кажа, не точно сега.

— Ще те чакам вътре в „Луси“. Не ми пука колко време ще ти отнеме. Моля те, ела.

— Не знам.

Ала той вече бе затворил телефона. Тя стоеше и се взираше в апарата, докато сигналът не я сепна. Вдигна очи и зърна Агнес да излиза от стаята си, объркана и с празен поглед. Посивялата й коса бе в пълен безпорядък. Лицето й бе бледо, почти прозрачно, а сините й вени изпъкваха на бледия фон.

Щом сестрата се запъти към нея, тя извика:

— Не ме наранявайте! — И се отдръпна.

— Няма да те нараня, Агнес. Само се опитвам да…

— Спрете! — сви се сега Агнес, сякаш очакваше сестрата да я удари.

Меган побърза към тях и пътьом избута сестрата с лакът. Погледна свекърва си в очите, постави ръце на раменете й и каза:

— Всичко е наред, Агнес. Това съм аз. Меган.

Тя присви очи.

— Меган ли?

— Да. Всичко е наред.

Агнес вирна глава наляво.

— Защо си дошла? Защо не си вкъщи с бебетата?

— Вече не са бебета. Пораснаха. Дойдох, защото ти ме повика.

— Така ли? — На лицето й се появи страх. — Кога?

— Не е важно. Сега всичко е наред. Аз съм тук. Ти си в безопасност.

Сестрата ги гледаше със съчувствие. Меган взе Агнес в обятията си и я поведе обратно в стаята. Зад тях се появи Миси Малек, ала Меган я отпрати с глава и затвори вратата. Отне й известно време, докато успокои Агнес, докато Агнес спре да се тресе и циври, а после, както ставаше и преди, яснотата отново се върна в очите на свекърва й.

— Добре ли си? — попита я Меган.

Агнес кимна.

— Меган?

— Да.

— С кого беше на телефона? — попита Агнес.

— Кога?

— Току-що. Когато излязох от стаята си. Ти стоеше отсреща в салона и говореше по телефона.

Меган не беше съвсем сигурна как да й отговори.

— Мой стар приятел.

— Нямах намерение да си пъхам носа.

— Не, всичко е наред, просто… — Тя замълча и отпъди сълзите от очите си.

Агнес я погледна толкова загрижено, че Меган усети как нещо вътре в нея поддаде.

— Целият ми живот бе една лъжа.

Агнес успя да се усмихне и я потупа по ръката.

— О, аз не бих казала такова нещо.

— Ти не разбираш.

— Обичаш ли моя Дейви?

— Да.

— Меган?

— Какво?

— Знам — прошепна Агнес с глас, който внесе студ в стаята.

— Какво?

— Миналата седмица.

— Какво за миналата седмица?

— Денят, в който Дейви те доведе в нашата къща, аз се обадих в Емерсън Колидж. Каза, че си го била посещавала. Но, така де, нещо не си пасваше. Така че аз им се обадих. Не бяха чували за теб.

Меган не знаеше какво да каже.

— Няма да кажа. — Гласът се бе превърнал в шепот. — Всичко е наред, наистина. А аз излъгах Роланд за възрастта си. С три години съм по-възрастна от него, но той не знае. Истината е, че обичаш моя Дейви. Знам го. Ти си добра за него. Не си като онези богати сополанки от града. Ще пазя тайните ти, миличка. Ще те помоля само за едно.

От очите на Меган се отрони сълза и се затъркаля по лицето й.

— Какво?

— Да ме дариш с внуци. От теб ще стане страхотна майка.

Агнес е знаела, помисли си Меган. През всички тези години, през цялото това време Агнес е знаела за нейната лъжа. Едва понесе този факт.

— Меган?

— Обещавам.

— Не, не това. — Очите на Агнес блеснаха. Тя погледна към вратата. — Искат да ме преместят на третия етаж, нали?

— Да. Но щом не искаш да отидеш там, няма да се преместиш.

— Това няма да помогне. — Тя снижи глас. — Той ще ме намери. Дори там. Ще ме намери и ще ме убие.

— Кой?

Агнес погледна наляво, после надясно. Наведе се по-близо до Меган и срещна погледа й.

— Лошият човек, който идва през нощта.

И тъкмо тогава Меган си спомни за камерата за наблюдение в дигиталния часовник.

— Агнес?

— Да?

— Лошият човек беше ли тук снощи?

— Разбира се. Нали затова те повиках.

Понякога сякаш общуваше с човек телевизор, който непрекъснато сменяше каналите си, Меган посочи към часовника.

— Помниш ли, когато дойдох при теб вчера?

Агнес се усмихна.

— Камерата за наблюдение!

— Да.

— Значи можеш да го видиш? Можеш да видиш лошия човек?

— Можем да погледнем.

Меган бе нагласила таймера на камерата да работи от девет вечерта до шест сутринта. Тя не записваше всичко — включваше се от детектор за движение — така че нямаше да прегледат материал, дълъг цели девет часа. Меган провери задната част на часовника и видя, че там проблясва светлинка. Това означаваше, че в дигиталния твърд диск се съдържа нещо.