Харлан Кобен - Остани

Подаде един лист на Голдбърг и един на Брум. Както бе обещал, той бе нанесъл предполагаемите промени и това бе Стюарт Грийн седемнайсет години по-късно с обръсната глава и козя брадичка.

Голдбърг попита:

— Довърши ли скиците по случая на Хари Сътън?

— Към края съм.

— Добре. Ще ми ги дадеш. — После се обърна към Брум: — Тръгни по стъпките на Рей Ливайн. Аз ще се погрижа за излизането на скиците.

Кен намери едно тихо сепаре в задната част на „Ла Крим“, откъдето танцьорките се виждаха доста лошо, но пък се откриваше прекрасен изглед към по-възрастната барманка, която бе завела детектив Брум до тази дупка на греха.

Малко по-рано Кен бе успял да се приближи достатъчно до тях, за да чуе части от разговора между детектив Брум и барманката, която той наричаше Лорейн. Очевидно тя знаеше много. Явно тя имаше доста емоционално отношение към разговора. Освен това, каза си той, тя не му казваше всичко. Кен бе тъй щастлив, почти замаян от радост поради приближаващата сватба.

Той обмисляше различни начини да изстреля въпроса. Тази работа бе добре платена и той щеше да използва парите, за да й купи най-големия диамант, който намери. Ала големият въпрос беше: Как да зададе въпроса? Не искаше нещо пошло като мъжете, предлагащи брак на любимите си върху таблото на стадион. Искаше предложението му да е величествено и едновременно с това просто, значимо, но и забавно.

Тя бе тъй прекрасна, толкова специална, че ако някое място заслужаваше той да й направи предложение, това бе тук, в този тъй наречен клуб за джентълмени. Жените на това място бяха гротескни. Той не разбираше как някой мъж би пожелал някоя от тях. Те всички изглеждаха нечистоплътни, болни и фалшиви, а част от Кен се чудеше дали мъжете не идват тук не по сексуални, а по други причини — да почувстват нещо различно, или защото този клуб вероятно ги привличаше също като някой чудат карнавал.

Кен се питаше докога ли работи барманката Лорейн, дали би могъл да я хване в някоя от почивките й, или трябва да чака до края на смяната. Ако изобщо можеше да стане, Кен искаше да я завърже и да чака, докато любимата му пристигне. Тя обожаваше да участва, когато изтезават жени.

Той усети вибрациите на мобилния си телефон. Погледна надолу и видя, че го търси любовта на живота му. Спомни си лицето й, тялото, чистотата й и се почувства щастлив, както никога досега.

Вдигна телефона и каза:

— Обичам те.

— И аз те обичам. Но съм леко притеснена.

— О?

Тя му разказа за разговора си с Голдбърг. Когато свърши, той попита:

— Какво мислиш?

— Мисля, че нашият приятел, заместник-началник Голдбърг, лъже.

— И аз.

— Смяташ ли, че трябва да се погрижа за това? — попита го тя.

— Не виждам никакъв друг начин.

Меган свърши със скиците. Нямаше търпение да се прибере вкъщи, да говори с Дейв и да оправи цялата тази бъркотия.

Брум се върна в стаята и каза:

— Искаш ли някой да те откара вкъщи?

— По-скоро ще наема кола и сама ще се прибера.

— Можем да ти дадем един автомобил, а на сутринта да минем да си го приберем.

— Това ще бъде добре.

Брум прекоси стаята.

— Знаеш, че трябва да разпитам Рей Ливайн, нали?

— Да. Само че много внимавайте.

— Че какво ми остана на мен, освен едното внимание? Имаш ли представа къде бих могъл да го открия?

— Потърсихте ли го в дома му? — попита тя.

— Отпред съм изпратил патрулна кола. Него го няма.

— Не знам — сви рамене Меган.

— Как го намери вчера? — попита Брум.

— Дълга история.

Брум се намръщи.

— Чрез шефа му — отвърна Меган. — Казва се Фестър.

— Чакай, чакай, аз го знам. Едър мъжага с обръсната глава?

— Същият.

— Собственик е на някаква фалшива фирма за папараци или нещо подобно.

Брум седна пред един компютър и започна да пише. Намери телефонния номер на фирмата, която се намираше на Арктик авеню в Атлантик Сити. Набра цифрите, разговаря с дежурния на рецепцията и бе прехвърлен на телефона на Фестър. Легитимира се като офицер от полицията и му каза, че иска да говори с Рей Ливайн.

— Не знам къде е точно — каза Фестър.

— Не е загазил.

— Ъхъ. Не ми казвай. Спечелил е много пари и ти искаш да му помогнеш.

— Просто трябва да говоря с него. Може да е станал свидетел на престъпление.

На фона се чуваше шум. Фестър шътна на някого.

— Виж какво ще ти кажа. Мога да позвъня на мобилния му телефон.

— Виж какво пък аз ще ти кажа — контрира го Брум. — Дай ми номера на телефона му и аз сам ще му позвъня.