Харлан Кобен - Остани

Като начало, Голдбърг не бе красавец, излъчващ добро здраве, но пък точно сега, седнал зад претрупаното си бюро, той имаше вид на нещо, измъкнато от дъното на пералнята. Нещо, което котката бе най-напред сдъвкала и изплюла. Нещо бледо, лепкаво и треперещо, което вероятно се нуждаеше от ангиопластика. Брум седна. Очакваше шефът да го захапе, ала Голдбърг изглеждаше напълно изтощен. Голдбърг остави телефонната слушалка на вилката. Той погледна към Брум с очи на лека жена, която с успех би танцувала на пилона в „Ла Крим“, и изрече със спокоен глас, който учуди Брум:

— Кажи ми какво става.

Тонът му изненада Брум. Той се помъчи да си спомни кога за последен път Голдбърг не се бе държал като идиотско мръсно копеле. Не можа.

Нямаше значение. Брум бе вече решил, че трябва да излезе чист от положението и да сподели с Голдбърг своите подозрения. Нямаше да е възможно да се придвижи напред, без да получи незабавното одобрение на прекия си началник. Вероятно вече имаха достатъчно материал, за да предадат случая на федералните — вероятно и вчера са разполагали с достатъчно доказателства, ала Брум не искаше да прибързва. Не му се щеше да заприлича на глупак, ако бе сгрешил някъде, не искаше и да му отнемат случая, ако бе на прав път.

Брум започна с убийството на Рос Гънтър, после мина към изчезналите мъже в деня на Марди Гра — досега Ирин бе открила четиринайсет случая за седемнайсет години — а после се спря на Карлтън Флин. Накрая сподели подозренията си, че убийството на Хари Сътън предишната нощ е свързано с всичко това, но че няма представа как.

— Все пак — заяви Брум и завърши — нашият свидетел ни описа много добре двамината край кантората на Хари Сътън по време на неговата смърт. Ще получим скиците възможно най-скоро.

Голдбърг излезе от какъвто и ступор да го бе налегнал и каза:

— Под свидетел разбираш жената, която току-що видях долу ли?

— Да.

— И я криеш, защото…?

— Тя е същата Каси, за която ти бях споменал преди — отвърна Брум.

— Онази, която се появи вчера? Бившата на Стюарт Грийн?

— Всъщност не бившата, но да, момичето, с което Грийн е излизал, или там каквото е правил. Сега Каси има нова самоличност — със съпруг, деца и други такива — и ме помоли да я защитя. Обещах й, че ще се опитам да го сторя.

Голдбърг не го поощри. Взе един кламер и го заогъва напред-назад.

— Едно не разбирам — каза той. — Всяка година на Марди Гра някой изчезва, така ли?

— Точно така.

— И не сме намерили никакви трупове?

— Нито един — отвърна Брум. — Освен ако не смяташ Рос Гънтър.

Голдбърг заизвива кламера, докато той се счупи. После взе друг кламер.

— Значи този Гънтър е убит в същия парк преди осемнайсет години точно на Марди Гра. А другият, какво му беше името?

— Рики Маниън.

— Рики Маниън. Той го отнася. Имали са солидни доказателства. Но Маниън продължава да твърди, че е невинен. На следващата година, точно на Марди Гра, изчезва и Стюарт Грийн. Тогава не го разбираме, ала той е бил в същата отдалечена част на парка и е, какво каза — кървял?

— Точно така.

— Но наскоро някой го е видял?

— Така мислим, да.

Голдбърг поклати глава.

— Да пропуснем следващите седемнайсет години. Един друг мъж, на име Карлтън Флин, изчезва на Марди Гра, а предварителните лабораторни проби сочат, че и той е кървял на същото място в гората?

— Да.

— Защо научавам чак сега? — Голдбърг вдигна ръка, преди Брум да успее да каже нещо. — Остави. Нямаме време за това сега. — Той забарабани по писалището с върха на пръстите си. — Трима кървящи мъже на едно и също място — изрече той. — Трябваше да накараме момчетата от лабораторията да се върнат там. Трябва да огледат всеки сантиметър от терена, за да проверят дали няма петна и от нечия друга кръв. Ако — нямах представа, че цялата тази работа е толкова безумна — но ако някой друг от изчезналите на Марди Гра мъже също е прободен на това място, можем да открием и стари следи от кръв.

Идеята е добра, помисли си Брум.

— Имаш ли нужда от нещо друго? — попита Голдбърг.

— Заповед за обиск на апартамента на Рей Ливайн.

— Остави това на мен. Да му наложим ли възбрана?

— По-добре не — отвърна Брум. — Още нямаме достатъчно доказателства, за да го задържим, а аз не искам да го изплаша.

— И какъв е планът ти?

— Ще видя дали мога да го открия. Искам да поговоря с него насаме, преди да се обърне към адвоката си.

На вратата се почука. Влезе Мейсън.

— Разполагам с възрастовите промени на Стюарт Грийн.