Харлан Кобен - Остани

Меган не отговори.

— Кажи ми, дявол да го вземе. Ако е невинен, няма защо да се притеснява.

— Така е, разбира се — отвърна Меган. — Също като онзи мъж на име Рики Маниън, за когото ми разказа. Колко време лежи в затвора?

Брум седна до нея.

— Осемнайсет години за нещо, което не е извършил. Искаш ли да му помогнеш да излезе?

— Като си смени мястото с друг невинен ли?

— Ей, Меган, знам, че ти е бил гадже, и да ти кажа, всичко това е много симпатично, ала е нещо много по-голямо от вас или от вашето лятно любовно романче, както и от всяка игричка, която сте захванали със Стюарт Грийн.

— Игричка ли?

— Да, Меган, игричка. В нощта, когато Стюарт Грийн изчезва, Рей Ливайн е бил там, нали така?

Тя дълго се колеба.

— По дяволите — възкликна Брум. — Знаех си, че криете нещо, но не знаех какво. Така че нека проследим събитията. Рей Ливайн е бил в парка в нощта, когато Стюарт Грийн изчезва, и — стой, та гледай! — седемнайсет години по-късно той отново се появява, а Карлтън Флин изчезва. Такава ли е равносметката?

Тя не можеше да защити Рей, не и с лъжа.

— Не е каквото си мислите.

— Да, вече го каза. Беше ли Рей там в нощта, когато Стюарт Грийн изчезна, или не?

Меган се помъчи да се изрази по най-добрия начин.

— Двамата трябваше да се срещнем там, да, но Рей дойде късно.

— Късно, но кога?

— След като избягах.

Брум направи физиономия.

— След като избяга ли?

— Да.

— Не разбирам. Откъде знаеш какво се е случило, след като си избягала?

— Той ми каза.

— Рей ли?

— Да.

— Кога?

— Снощи.

— Шегуваш се, нали? — Брум изглеждаше крайно недоверчив дори без намесата на пластичен хирург.

— Да караме направо: Рей Ливайн ти казва, че се е появил, след като ти си видяла Стюарт Грийн да лежи там.

— Да.

Брум сви рамене.

— Ами, по дяволите, това е достатъчно за мен. Мога да закрия бележките си за него. Очевидно е невинен.

— Много смешно.

— И той ти го каза сега, през последната нощ?

— Да.

— И ти какво? Просто му повярва?

— Да, но… — Меган отново се запита как да се изрази така, че той да я разбере. — Истината ли искате?

— Не, не, всъщност имам предвид, че сега, когато Хари е мъртъв и кръвта на Карлтън Флин е из целия парк, онова, което искам от теб, Меган, са още лъжи.

Тя се помъчи да забави топката. Сърцето й се блъскаше в гърдите, умът й се мяташе във всички посоки.

— Казах ти истината за нощта в гората. Видях Стюарт да лежи до онази скала. Помислих, че е мъртъв.

Брум кимна с глава.

— И трябваше да се срещнеш с Рей ли?

— Да.

— Но не го видя?

— Точно така.

— Продължавай.

Меган си пое дълбоко въздух.

— Е, бях доста оскърбена от Стюарт. И това ви казах.

— Рей знаеше ли?

— Предполагам, че знаеше. Но не там е въпросът.

— А къде?

— Стюарт Грийн бе лоша комбинация: жесток побойник и истински гражданин. Искам да кажа, че ако беше просто обикновен дегенерат, нима щяхте да се интересувате за местонахождението му след толкова много години? Нима щяхте да посещавате жена му на годишнините от неговото изчезване? Ако изчезнеше някой работяга, не знам, който няма нито жена, нито деца, нима вие, ченгетата, щяхте да бъдете толкова загрижени?

Отговорът бе очеваден: не. Това подсети нещо Брум. То обясняваше защо никой не бе видял връзката с Марди Гра. Съпругата на Бърман го мразеше. Уагман бе шофьор на камион, който минаваше оттук. Обвиненията й бяха самата истина — и все пак заради вероятната роля на Рей Ливайн в тези събития, те бяха изцяло неуместни.

— Ние, ченгетата, си имаме любимци — рече Брум и скръсти ръце. — Голяма новина, няма що. И какво?

— Не в това е въпросът.

— А в какво е въпросът?

— Когато видях Стюарт Грийн да лежи на земята, когато си помислих, че е мъртъв, хрумна ми, че Рей има нещо общо с това.

— Беше ли влюбена в Рей?

— Може би.

— Не ми отговаряй с „може би“.

— Добре де, мисля, че бях.

Брум закрачи из стаята.

— Значи не си хукнала просто така, за да защитиш себе си? Избягала си, за да защитиш мъжа, когото обичаш.

— Ченгетата щяха да го припишат на един от двама ни, това бе сигурно — каза Меган. — Ако бях останала, един от нас — или дори и двамата — щеше да свърши в затвора. Като Рики Маниън.

Най-после Брум се усмихна.

— Какво?

— Думите ти звучат мелодраматично, Меган, с изключение на едно: мислела си, че Рей го е направил, нали така? Той е защитил теб и част от теб е била облекчена, че е свалил бремето от плещите ти. При това, като си помислиш, Стюарт Грийн си го е заслужил, прав ли съм?