Харлан Кобен - Остани

Каза си: По-добре ме убий на мига.

Ето с какви опции разполагаше тя при провал: първо, безсмислено да печата застрахователни данни в тясна вмирисана кабина… или, второ: да танцува всяка нощ и да пие шампанско с компании.

Страхотен избор, нали?

Ала работата й в „Ла Крим“ не протичаше по начина, по който очакваше. Бе разбрала, че тук можеше да си определя срещи с подходящи мъже по-успешно, отколкото на имейл адреса Match.com, ала най-близо до истинската връзка бе запознанството й с Карлтън. А какво бе направил той? Беше счупил пръста й и бе заплашил Ралфи.

Някои момичета наистина си намират богати мъже, но в по-голямата си част те бяха хубавички, а щом се погледнеше по-внимателно в огледалото, Тони виждаше, че не е от тях. Не бе от хубавичките. Трябваше да си слага тонове грим. Кръговете под очите й ставаха все по-тъмни.

Нуждаеше се от корекция на бюста и макар да бе само на двайсет и три, варикозните вени по краката й ги правеха релефни като географска карта.

Наперената млада блондинка с полото едва забележимо помаха с ръка на Тони.

— Госпожице, може ли да поговорим за малко?

Тони усети нещо като завист към нахаканата блондинка с усмивка като за реклама на паста за зъби. Очарователният мъж вероятно беше приятелят й. Вероятно се отнасяше добре с нея, водеше я на кино, държеше й ръката в търговския център. Късметлийка. Със сигурност бяха разпространители на Библията, но изглеждаха щастливи и здрави, сякаш никога в живота си не бяха познали тъгата. Тони би заложила всичките си спестявания на своя мизерен живот, че всеки един от познатите на тези двамата бе още между живите. Родителите им бяха все още щастливо женени и имаха вид на здрави хора, също като тях, само малко по-възрастни и играеха тенис, организираха събирания на барбекю, както и големи официални вечери, на които роднините им скланяха глави и изричаха благодарствената молитва.

Не след дълго те щяха да й съобщят, че разполагат с отговорите на всички нейни въпроси и, съжалявам много, но Тони просто не бе в настроение. Не и днес.

Счупеният й пръст я болеше толкова много. Едно ченге току-що я бе заплашило, че ще я хвърли в затвора. А нейният склонен към садизъм, ненормален „приятел“ изчезна и може би по божията воля бе вече мъртъв.

Усмихнатото чаровно момче рече:

— Искаме за миг да поговорим с вас.

Тони бе на път да им каже да се махат, но нещо я накара да спре. Тези двамата не приличаха на стандартните разпространители на библейските истини, които стояха пред клуба и тормозеха момичетата с цитати от Светото писание. Тези изглеждаха по-… сякаш идваха от Средния запад? По-излъскани и с по-лъчист поглед.

Преди няколко години бабата на Тони, лека й пръст, бе попаднала на телевизионни евангелисти по някаква мизерна кабеларка. Предаваха програма, наречена „Музикален час за здраве“, в която невръстни младежи пееха тихо с китари и пляскаха в такт с ръце. Така изглеждаха и тези двамата. Сякаш току-що бяха избягали от църковен хор, изпълняващ химни по някоя телевизионна кабеларка.

— Няма да ви отнеме много време — увери я нахаканата блондинка.

И ето ги сега тук, на прага й, и то точно днес. Не стояха пред задния вход на клуба. Не скандираха лозунги срещу грехопадението. Може би след цялостната разруха, след счупването на пръста й, който я болеше, както я боляха ходилата и всичко останало, а костите й бяха толкова уморени, че тя не можеше да направи и стъпка повече, тези две хлапета имаха причина да бъдат тук. Може би те наистина бяха изпратени да спасят Тони, когато тя се намираше в най-голяма нужда. Сякаш бяха двама ангели, паднали от небето.

Възможно ли бе това?

Самотна сълза се търкулна по бузата на Тони. Нахаканото русокосо момиче й кимна с глава, макар добре да разбираше през какво преминава Тони в момента.

Може би, мислеше си Тони, докато вадеше ключа си, аз наистина се нуждая от спасение. Може би тези две хлапета, колкото и невероятно да звучеше, държаха нейния билет към един по-добър живот.

— Добре — рече Тони, като преглътна хлипането си. — Можете да влезете. Но само за минутка, става ли?

И двамата кимнаха.

Тони отвори вратата. Ралфи се спусна през стаята към тях, ноктите му се забиваха в линолеума. Тони усети как сърцето й се свива от звука. Ралфи — единственото хубаво, приветливо, любещо нещо в живота й. Тя се наведе и пусна Ралфи да мине по нея. Изкикоти се през сълзи и почеса Ралфи на специалното място зад ушите, после отново се изправи.