Харлан Кобен - Остани

— Почакай, ти си го видяла?

Лорейн кимна.

— Едва не отложих цялата работа, но си казах, че едва ли ще съм жива на следващия Марди Гра, така че по дяволите.

— Значи ти си нападнала Рей с бата и си откраднала фотоапарата. Искала си да вземеш снимките, които е направил.

— Виноват — каза Лорейн. — Няма да ме обвиниш и в нападение, нали?

— Можем и да го пропуснем.

— Няма да е кой знае какво в сравнение с всички тези мъртъвци, нали така? Както и да е, докъде бяхме стигнали? До Каси, нали?

Брум кимна с глава.

— Не исках да обърквам живота й, но трябваше да разбера какво става. Тази мисъл ме преследваше. Опитах се да я намеря, но тя наистина бе успяла да изчезне. Междувременно те наблюдавах, Брум, следвах те по твоя път, за да разбера какво се е случило със Стюарт Грийн. Ти нямаше никаква представа. Без труп нямаше престъпление. Виждаш ли, и аз понаучих нещо от това. Ама че объркване беше. Така че реших да променя начина си на действие.

— Решила си да скриеш труповете — рече Брум.

— Аха.

— Направила си да изглежда така, сякаш мъжете са изчезвали или са избягали.

— Точно така. Ако продължавах да оставям трупове там горе, ченгетата непрекъснато щяха да ги откриват. Щеше да се наложи всяка година да търся нови и нови места. Щеше да ми дойде твърде много, ако разбираш какво говоря. Ала с изчезванията, е, в много случаи нямаше за какво да се хванат.

— Все още ми убягва едно нещо.

— Тогава питай, хубавецо.

Брум не би трябвало да изпита удоволствие от думите й.

— Казала си на Меган — Каси — че винаги си знаела къде е. Как?

— О, това си беше чиста лъжа — отвърна Лорейн. — До съвсем скоро нямах представа къде може да е.

Това го изненада.

— Не разбирам. Как я откри накрая?

— Истината е, че Каси — нека не я наричаме Меган, така я познавам — Каси бе най-добрата. Обичах я. Истински. А тя обожаваше живота. Ето за това те не казват нищо, Брум. Чуваш за наркотици и проституция, за насилие, но това не е всичко. Нали си виждал клубовете, Брум? За някои момичета това е най-доброто, което могат да получат. Забавно е и е вълнуващо. Всяка нощ купон, а в мизерния наш живот какво лошо, ако се наслаждаваш?

— И Каси бе едно от тези момичета?

— О, разбира се. Знаех, че този живот ще й липсва. Ето защо дори седемнайсет години по-късно не се изненадах, когато тя посети клуба. Казала ти е, нали?

— Каза ми — кимна Брум.

— Уж идваше в Атлантик Сити по повод на някаква глупава конференция, но разбира се, накрая все се отбиваше в „Ла Крим“.

— И ти я позна?

— Аха. Проследих я на връщане до „Тропикана“. Имам приятели на рецепцията. Та те ми дадоха истинското й име и адреса й. Отидох до дома й и измислих как да я докарам обратно тук.

— Престорила си се, че си видяла Стюарт. Изиграла си го така, сякаш той има нещо общо с Карлтън Флин.

— Точно така. А когато видях реакцията й, разбрах, че и тя не знае какво е станало с трупа му. А сега, Брум, е твой ред.

Лорейн се приведе напред.

— Разкажи ми за Стюарт Грийн. Той винаги е бил голяма загадка за мен. Кажи ми какво стана с трупа му.

И той й каза. Разказа й цялата история за Рей Ливайн, който накълцал мъртвеца на парчета. Лорейн не изпускаше и дума.

— Бедничкият сладък Рей — възкликна тя.

— Което води до още един въпрос — продължи Брум. — Как медалът „Свети Антоний“, собственост на Флин, се озова в апартамента на Рей Ливайн?

— Аз го поставих там — отговори Лорейн. — Как иначе?

— Как влезе?

— Шегуваш ли се? Рей живееше в едно мазе с тесни прозорци. Отворих единия и подхвърлих медала на пода. Толкова е просто. Макар че е много странно как Рей е накълцал трупа.

— Какво му е странното?

— Точно обратното на онова, което казах.

— Не разбирам.

— Когато упражнявах насилие, открих, че имам вкус към него. Когато горкият Рей го е правил, той е открил тъкмо обратното за себе си. Насилието ми даваше жизненост. А него го е съсипало. Всичко зависи от това как ни е вграден хардуерът, Брум. Той бе твърде мек. Той не се срути поради факта че Каси го напусна. Причината беше, че той не можеше да живее с всичката тази кръв…

Брум искаше да й зададе още въпроси, ала тя каза:

— Достатъчно за днес, сладурче. Имам ангажимент към телевизията.

И Брум го бе разбрал. Да, това бе нейният план.

Скоро щяха да я хванат. Бяха намерили труповете. Бяха разбрали, че е убила съпруга си на Марди Гра. Бяха се включили и федералните. Беше въпрос на време и на нея не й бе останало много. Но в мига, в който се предаде, да, роди се звезда.