Харлан Кобен - Остани

Сега тя разбра. Той се убеди по израза на лицето й.

— Така че направих единственото нещо, което можах, за да те спася. Отървах се от трупа. Няма труп, няма престъпление.

Тя започна да поклаща главата си.

— Нима не ти стана ясно? Ако няма труп, хората ще си помислят, че Стюарт е забегнал. Някой може и да те заподозре, но щом тялото липсва, знаех, че ще бъдеш в безопасност.

— Какво направи, Рей?

— Завлякох го навътре в гората. После се върнах вкъщи и взех лопата, за да го заровя. Но беше февруари. Почвата бе твърде корава. Опитах се, ала калта не поддаваше. Изминаха часове. Зазоряваше се. Трябваше да се отърва от трупа. Ето защо се върнах отново у дома и взех триона…

Ръката й политна към устата.

Кръвта, помисли си отново Рей и затвори очи. Толкова много кръв.

Искал да спре, ала щом трионът се задействал, Рей вече нямал избор. Трябвало да свърши тази работа. Той не си направи труда да й разкаже и останалото, какво чувствал, когато режел човешка плът и кости, когато нарязвал на парчета човешко същество, дори толкова жалко, колкото Стюарт Грийн, и когато ги напъхвал в черни найлонови торби за боклук. Единственото, което го подкрепяло, била мисълта, че ще спаси жената, която обича. Той взел торбите, допълнил ги за тежест с камъни и ги откарал до едно място близо до Кейп Мей. Хвърлил торбите във водата. После се върнал вкъщи, където очаквал да види Каси. Но нея я нямало. Позвънил й. Не отговаряла. Прекарал нощта треперещ в собственото си легло, като се мъчел да прогони образите от главата си. Но те не си отивали.

На следващия ден и на по̀ следващия той търсел Каси. Никъде я нямало.

Дните станали седмици, месеци, години. Ала Каси не се появявала.

А за Рей останала само кръвта.

Ирин Андерсън удари в целта.

Бе прекарала по-голямата част от нощта с федералните, с които търсели самоличността на убитите. Бе твърде рано да се каже нещо определено, но тя вече бе събрала достатъчно информация за дрехите, ръчните часовници и бижутата им, за да получи представа кои кости на кого от изчезналите мъже принадлежат. За останалото разчитаха на ДНК анализа. Което можеше да отнеме известно време.

Щом Ирин имаше свободна секунда, тя щракваше в участъковия компютър. Брум й бе казал да разгърне търсенето на по-широка основа, да издири което и да е насилие, което би могло да се свърже с Марди Гра. Няколко минути по-късно тя намери случай, който би могъл да бъде подходящ, макар всъщност да не бе пряко попадение.

Най-накрая, а не в началото.

Ирин бе търсила убити или изчезнали мъже. Ето защо точно този казус се бе промъкнал между капките. Накрая случаят бе квалифициран като смърт при самоотбрана, а не като убийство.

Тъй като никой не бе обвинен в убийство, казусът не бе широко огласен. Някакъв човек на име Ланс Григс бе намушкан до смърт в дома си близо до Ег Харбър Тауншип, което не бе в самия Атлантик Сити. Григс имаше дълго досие за домашно насилие. Ето защо случаят привлече вниманието на обществеността. Не, той не бе изчезнал. Не бе захвърлен в кладенец. Ала подобно на мнозина други, въвлечени в този случай, Григс бе сериен насилник.

Според доклада съпругата му е била многократно хоспитализирана.

Съседите съобщили за постоянни побоища през последните години. Ченгетата многократно бяха посещавали жилището им. Ирин поклати глава.

Тя се бе занимавала с много случаи на домашно насилие. Бе чувала всякакви оправдания, но някъде дълбоко в себе си тя така и не бе разбрала защо съпругите все оставаха в дома си.

Изглежда, че Григс бе нападнал жена си с гаечния ключ, бе счупил крака й, а после бе притиснал врата й с лоста. Накрая жена му откачила, грабнала ножа и го намушкала. Предвид дългото досие от арести на името на Григс, тя имаше много снимки в полицейските архиви и Ирин ги вадеше една по една.

В момента също се занимаваше с това. Когато открили трупа, арестували и съпругата. А Ирин извади снимката й и я постави досами фотографията на мъжа й.

Щастливата двойка.

— Върху какво работиш?

Тя се обърна и видя Голдбърг. Страхотно, точно това й трябваше. Той също бе изпит и изтощен, бе разхлабил вратовръзката си до положение, в което можеше да изпълнява функцията и на колан. Нощта бе дълга за всички.

— Вероятно нищо важно — отвърна Ирин, като протегна ръка да затъмни монитора. — Пак проучвах престъпленията на Марди Гра.

— Спри.

— Какво?

— Върни го отново — рече Голдбърг.

Ирин с нежелание го върна.

Голдбърг се взря в екрана.