Харлан Кобен - Остани

— Рей?

— Не, не съм го убивал.

— Тогава кой?

Това беше моментът. Рей трябваше да й каже истината. Бедата сега бе в това, че той бе убеден, че не е била тя, но как да го изрази с думи?

Беше малко късно да се тревожи за това.

— През онази нощ — започна Рей — ти вървя чак до онова място. Видя Стюарт Грийн да лежи до големия камък и си помисли, че е мъртъв.

— Това вече го знаем, Рей.

— Искам само да подкрепиш думите ми.

— Да — заяви Каси. — Видях го и помислих, че е мъртъв.

— И избяга, така ли беше? Уплаши се. Помисли, че ще обвинят теб.

— Или теб.

— Правилно — отвърна Рей. — Или мен.

— Не разбирам, Рей. Защо съм тук? Какво искаше да ми кажеш?

Той се чудеше как да я накара да разбере.

— Защо отиде там онази нощ?

Тя изглеждаше объркана.

— Какво искаш да кажеш?

— Защо отиде в парка онази нощ?

— Какво имаш предвид с това „защо“? Получих бележката ти. В нея ти ми даваше доста подробни инструкции как да стигна до мястото.

Рей поклати глава.

— Никаква бележка не съм ти оставял.

— Какво? Разбира се, че ми остави.

— Не съм.

— Тогава откъде знаеше, че трябва да отидеш там?

Рей сви рамене.

— Проследих те.

— Не те разбирам.

— Знаех какви ги вършиш със Стюарт Грийн. Дори те помолих да избягаш с мен. Исках да започнем на чисто, не помниш ли?

На красивото й лице се появи тъжна усмивка.

— Това бе мечта.

— Може би. А може би, ако се бе вслушала в думите ми…

— Да не минаваме отново по тези пътища, Рей.

Той кимна. Тя имаше право.

— Онази нощ те проследих. Ти остави колата на паркинга в Пайн Барънс и тръгна нагоре по пътеката. Нямах представа защо, нито с кого имаше среща. Предполагам, че съм ревнувал, не знам. Вече няма значение. Ти тръгна нагоре по пътеката. Аз не те проследих. Щом искаш да си с друг, добре, това наистина нямаше нищо общо с мен. Ние не се различавахме от останалите. Това бе част от забавлението, нали така?

— Не те разбирам — рече тя. — Ти не си ми оставил онази бележка да се срещнем?

— Не.

— Тогава кой?

— Много пъти премислях положението през последните двайсет и четири часа. Предполагам, че отговорът е очевиден. Сигурно е бил Стюарт Грийн. Той ти е заложил клопка, искал е да си сама.

— Но когато стигнах до мястото…

— Стюарт Грийн е бил мъртъв — продължи Рей.

— Поне така си помислих.

Рей си пое дълбоко въздух. Кръвта нахлу в главата му.

— И си била права.

Тя съвсем се обърка.

— Какво?

— Стюарт бе мъртъв.

— Вече го беше убил?

— Не. Казах ти. Не аз го убих.

— Тогава какво стана? — попита тя.

— Ти тръгна по онази пътека — каза Рей. — Видя тялото му. Помисли си, че е мъртъв, и хукна назад по пътеката. Аз те видях. Всъщност имах намерение да те спра, да се уверя, че си добре. Още едно от предположенията ми: „Ами ако?“. Ако те бях спрял. Ако те бях попитал какво става…

Гласът му отлетя в пространството.

Тя се наведе напред.

— Какво стана, Рей?

— Помислих си… Не знам… Помислих си, че Стюарт те е наранил или нещо подобно. Бях объркан, бях бесен, така че се колебаех. И тогава ти, така де, изчезна. Аз изтичах нагоре по пътеката. Към развалините.

Меган наблюдаваше лицето му. Тя бе любопитна, това бе сигурно, но същевременно я бе грижа за него.

Рей го виждаше. Той се приближаваше към края на разказа си и може би най-после тя бе започнала да вижда истината.

— Когато се изкачих до мястото, видях Стюарт Грийн да лежи на земята. Беше мъртъв. Гръклянът му бе прерязан. — Рей се наведе още повече към нея, искаше да се увери, че тя вижда очите му и разбира какво е видял през онази нощ той. — Представи си, Каси. Представи си как тичам нагоре и намирам Стюарт с прерязано гърло.

Сега тя си го представи. Всичко.

— Ти си помислил… Помислил си, че съм го убила аз.

Той не си направи труда да кимне. Наведе глава.

— Какво направи после, Рей?

По лицето му се затъркаляха сълзи.

— Обзе ме паника…

— Какво направи?

Кръвта. Всичката тази кръв.

— … или е било тъкмо обратното. Може би внезапно съм прозрял логиката. Бях те видял да бягаш. Направих си най-очевидното заключение: дошло ти е до гуша от оскърбленията му. Той е примерен гражданин. Никой не може да ти помогне. Така че си направила каквото е трябвало. Уредила си среща с него в това отдалечено място, за да го убиеш, а после нещо те е накарало да избягаш. Може да си се стреснала. Може някой да те е видял. Не знам. Но остави следи. На паркинга имаше и други автомобили. Някой може да те е запомнил. Ще намерят трупа и полицията ще започне разследване, ще го проследят назад до „Ла Крим“ и накрая, така де, всичко ще се стовари на гърба ти.