Брайан Хейг - Частен сектор

Хал се намръщи и заповяда:

— Сядай.

Дотук с любезностите. Останах прав.

— Както искаш — отсече той.

— Винаги правя каквото си искам, приятел.

Няколко думи за кабинета на Хал. Бюрото, папките и етажерките изглеждаха закупени на разпродажба. Нямаше нито килими, нито картини с кораби. Не се виждаше и типичният за един работен кабинет безпорядък, което подсказваше, че или Хал няма кой знае каква работа, или е от ония маниаци на тема ред. Интерес представляваха и мониторите, монтирани върху скоби, закрепени за стената. Единият показваше приемната, където Елизабет усърдно си лакираше ноктите. На другия видях пусто стълбище, навярно същото, което водеше към етажа на съдружниците. А третият наблюдаваше кабината на асансьора.

Покрай другите си способности и задължения Хал очевидно беше копоят на съдружниците. Сигурно държеше в някое чекмедже пистолет и изгаряше от желание да гръмне някого за непозволен достъп или задето е пръднал в асансьора.

Както и да е, аз се усмихнах и му напомних:

— Ти ме повика, Хал. — Погледнах часовника си. — Времето ми се хонорува. Разполагаш с трийсет секунди, после се връщам на работа.

Изглеждаше ясно, че ни предстои гадна схватка за надмощие, и исках да нанеса поне първия удар.

Той леко помръдна вежди, рязко отвори някаква папка и с подчертан интерес се загледа в съдържанието. После заговори направо:

— В пет часа и четирийсет и шест минути в събота вечер ти си въвел тук мис Джанет Мороу. Вярно ли е?

— Пише ли го на бланката за посетители?

— Пише го.

— Тогава защо питаш?

— В пет и петдесет и пет си се включил към служебния сървър. Вярно ли е?

— Това къде го пише?

— Централният сървър води отчет на всяко включване. Аз получавам компютърна разпечатка два пъти дневно. — Той повиши глас. — В пет и петдесет и пет, вярно ли е?

— Сигурен ли си, че не е било в пет и петдесет и седем?

Свинските очички станаха още по-свински.

— На всеки четири секунди сървърът се сверява с часовника в Гринуич. Точен е до три микросекунди. Не допуска грешки.

— Но ти допускаш. Нали, Хал?

Вече почвах да си мисля, че току-що съм се пренесъл в калпав епизод от „Героите на Хоган“, където сержант Шулц казва: „Ахтунг, хер полковник Хоган, дер комендант е бесен, че някой нарисувал пъпки върху портрета на Фюрера.“

И сякаш за да не ме разочарова, Хал продължи:

— В пет и петдесет и осем започват многобройни опити за проникване от твоя терминал в електронната поща на Лайза Мороу. По-точно седем неуспешни опита и накрая един успешен.

— В колко часа е успешният опит?

Той сведе очи към папката.

— В шест часа и четири минути.

— И колко микросекунди?

Лицето му почервеня.

— Публична тайна е, че имаш проблеми с поведението. Не се опитвай да въртиш същите номера и тук. — Той остави папката и ме уведоми. — Проникването във файлове на колега е нарушение на фирмената ни политика. Тази политика бе част от изпита, който ти държа и премина успешно. Би трябвало също да знаеш, че е и федерално престъпление.

Подозирах, че двамата съдружници, надвиснали над главата му, силно спъват стила на Хал. Механичният, строго законен разпит беше твърде сух и сдържан за този ситен, бузест смешник. Дори заподозрях, че може да го води по предварителен сценарий.

Хал подпря лакти на масата, приведе се към мен и продължи:

— Какво търсеше в онзи файл?

— Питай всезнаещия си сървър.

Хал отново надникна в папката и — ха така! — явно сървърът наистина можеше да му каже.

— Изтеглил си информация и си пратил електронно съобщение. Знаем, че Джанет Мороу е присъствала. — Той ме погледна в очите и попита: — Наистина ли си разрешил на външно лице достъп до поверителните ни бази данни?

— Това ли съм направил?

Бронсън избра този момент, за да се намеси.

— Отговори му, Дръмънд. — Той скръсти ръце и добави: Както научихме, мис Мороу е окръжен прокурор в Бостън и в момента нейната служба води дела срещу двама от клиентите на фирмата.

Изведнъж осъзнах, че Хал спада към ония параноични бюрократи, които обичат да мачкат хората, а присъствието на двама старши съдружници подсказваше, че фирмата взима съвсем на сериозно неговия маниакален идиотизъм.

Затова се обърнах към съдружниците и казах:

— Търсехме адресите от електронната поща на Лайза, за да може сестра й да уведоми нейните приятели за погребението.

Хал възрази:

— Но си се включил с името и паролата на Лайза Мороу?

— Има ли друг начин, Хал?