Брайан Хейг - Частен сектор

Докато карах към „Морис Нетуъркс“, използвах вградения телефон на ягуара, за да се свържа с мобилния на Джанет. След пет сигнала механичен женски глас ми предложи няколко възможности — да набера едно за гласовата поща и тъй нататък. Натиснах единицата и казах:

— Говори Дръмънд. Обади ми се. Незабавно.

Изкачих се с асансьора и отидох в заседателната зала, където заварих Марта седнала в ъгъла да оглежда озадачено дълга разпечатка. Разменихме си няколко кратки шеги и ми хрумна безумната мисъл, че може би точно тя записва ония съобщения за телефонните компании. Имаше същия глух монотонен глас и… ама на кого му пука?

— Вчера — напомних й аз — ти ме попита за една компания на име „Гранд Вистас“.

— Да?

— С каква информация разполагаш за нея?

— Проблем ли има?

— Никакъв. Трябва да ги уведомя, че са включени във финансовия отчет. Обичайна адвокатска любезност.

Тя кимна, отиде към средата на залата и се върна с тънка папка.

— Информацията за връзка е вътре. Става дума за чуждестранна частна компания. Вероятно счетоводната фирма, с която обикновено работи „Морис“, знае повече, но ние бяхме наети само за ревизията и не сме чували нищо за „Гранд Вистас“.

Благодарих й и се върнах в колата.

Джанет ми позвъни, докато карах към апартамента си. Обясних й къде живея и си уговорихме среща за обяд.

Само преди две седмици животът ми беше прост, спретнат и до голяма степен приятен. Имах работа, която харесвах и разбирах, в организация, която мнозина обичат, но никой не я разбира. Вярно, с шефа имахме малко конфликтни отношения, но доколкото армията позволява подобни индивидуални волности, бях господар на съдбата си.

И ето че изведнъж се озовах в лапите на множество враждуващи страни. Джанет например — манипулираше ме, за да провери подозренията си. Спинели ме викаше по тревога при всеки изникнал нов труп. Бари може би кроеше как да ми лепне вината за нещо в ревизията. А сега някой непознат, или може би познат, ме накисваше за нещо далеч по-лошо. Съдбата сякаш разпродаваше на парче задника на Шон Дръмънд и исках да знам защо.

Влязох в апартамента, стартирах компютъра, включих се в Google.com и натраках: „Джанет Мороу — Бостън Глоуб“.

Три преки и дълъг списък от частични попадения. Първото пряко попадение описваше присъда за убийство, издадена благодарение на Джанет срещу участник в бандата „Крипс“, който застрелял трима тиквеници от конкурентна банда. Цитираха се думите на Джанет: „Правдата възтържествува“, а защитникът, естествено, се кълнеше, че процесът бил отвратително несправедлив, и даваше обет да обжалва. Следваше почти същото — доживотна присъда за двуженец, който очистил двете си съпруги заради застраховките, а по-нататък имаше присъда за някакъв сводник, който убил две от момичетата си в пристъп на ярост.

Беше колкото интересно, толкова и поучително — три дела за убийства в интервал от седем месеца. Окръжните прокурори по принцип пращат най-борбените си хора, когато обвинението е убийство, или, както казваме в занаята, магнит за пресата. Това подсказваше, че Джанет е любимка на големите клечки.

Набързо прегледах останалите материали, докато открих един, озаглавен „Джанет Мороу получава наградата «Патриот»“ — част от бюлетин на някаква организация, наречена „Патриотичен съюз и отговорно гражданство, посветено на опазването и усъвършенстването на реда и законността във великия град Бостън и неговите околности“. Сигурно беше достойна кауза, каквото и да означаваше. В материала се посочваше датата на официалната вечеря, кой е присъствал и тъй нататък — важните особи четат само колкото да видят дали са ги споменали. В словото си председателят на „Патриотичната лига“ Джак някой си възхваляваше многобройните професионални постижения на Джанет, нейния несравним процент на ефективни присъди и я обявяваше за ангел-отмъстител на Бостън. Много мило.

След това се захванах с „Гранд Вистас“ и изскочиха множество информации. Названието се оказа еластично и подходящо за какво ли не — от порно сайт „за любители на латиноамериканки с големи задници“ до туристическа агенция. Накрая открих уебсайт на компания със същото име.

Върху екрана изникна стандартна корпоративна емблема — грамадно Z като на Зоро с цял куп портали за всичко, от официална информация до предлагане на работни места. Помислих си, че не е зле да започна от работните места. Скоро можеше да ми потрябват.