Брайан Хейг - Частен сектор

— И Джанет Мороу присъстваше, нали?

— Тя е сестра на Лайза Мороу и видя само електронни адреси. — Отново погледнах съдружниците и добавих: — Случаят приключи, досието отива към архив, време е пак да гоним хонорари.

Бронсън ми се стори раздразнен. Но Хал явно не бе приключил, защото пак вдигна папката, извади компютърна разпечатка и я хвърли върху бюрото.

— Обясни това, Дръмънд.

„Това“ се оказа дълга колона от електронни драскулки с две фрази, отбелязани допълнително с жълто — „ЮД: Бос с/у Парагон“ и „ЮД: Бос с/у Мъри“.

Свих рамене и той каза:

— Недей да ми се правиш на тъп. Знаеш, че „ЮД“ е съкратено от „юридическо досие“. И знаеш, че цялостните названия означават Град Бостън срещу „Парагон Венчърс“ и Град Бостън срещу Уилям Мъри.

— Тъй ли? — отвърнах аз.

— Знаеш още, че Бостънската окръжна прокуратура води дело срещу „Парагон Венчърс“ за измама и надписване на разходи по общественото здравеопазване. А Уилям Мъри бе обвинен в заговор и измама с поръчки на стоки по пощата. Те са клиенти на тази фирма и двете досиета са били изтеглени чрез електронната поща на Лайза Мороу.

Той се облегна назад и самодоволно взе да се люшка на стола. Неволно се зачудих защо ли една толкова реномирана фирма наема подобно нищожество.

По изражението му усетих, че не е свършил, и той наистина продължи:

— Голяма загадка е как тия файлове са попаднали в електронната поща на Лайза Мороу. Но тя вече не е жива, за да обясни, нали?

— Ум като твоя обаче сто на сто е измислил обяснение, Хал.

— Да, измислих. Предполагам, че Лайза Мороу е възнамерявала да помогне на сестра си. Ти си бил неин приятел, може би и съучастник. Може и да си вмъкнал тия файлове в електронната поща на капитан Мороу, предполагайки най-глупаво, че няма да забележим електронната активност на една покойница. Така или иначе, двата файла съдържат поверителна информация, която ще облагодетелства бостънската прокуратура.

Раменете на Сай бяха провиснали от разочарование. Бронсън изобщо не изглеждаше разочарован; имаше злобно-щастливото изражение на гимназиален заместник-директор, който току-що е спипал училищния хулиган да пробива дупки в стената на дамската тоалетна.

— Защо, Шон? — попита Сай. — Знаех, че не си доволен от назначението… но защо?

Защо, наистина? Дали бях пропуснал да забележа тия два файла в електронната поща на Лайза? От друга страна… Джанет толкова напираше да види файловете на сестра си. Но тази теория можеше да е вярна само ако и Лайза се окажеше замесена в измамата.

Можеше също така сървърът да е получил електронен инфаркт и да е регистрирал погрешни файлове на погрешно място. Но не ми се вярваше.

Естествено, оставаше и възможността за постановка — високотехнологично накисване. Но от кого? И защо? Спомних си вчерашния разговор с Бари. Имаше ли връзка? Ако да, значи имаше защо… а може би и кой. Но как?

Законът за всемирната гадост предупреждава, че когато ти се случат две много хубави неща наведнъж, това вероятно е съвпадение. Но когато ти се случат две много гадни неща, между тях има пряка връзка — само трябва да я намериш.

— И сега какво? — попитах аз.

Бронсън отговори:

— Комисията по етика ще се събере във вторник вечерта да реши съдбата ти и дали да се обърнем към съдебната система. — Той неохотно добави: — Разбира се, ще имаш възможността да се защитиш.

— Разбира се.

Той продължи да ме информира:

— Дотогава електронните ти права са замразени. Ако влизаш в помещенията на фирмата, трябва да имаш придружител от службата на мистър Мериуедър. Разбрахме ли се?

— Напълно.

Той ми отправи злобен поглед (или поне така се надяваше) и заповяда с малко по-тих глас:

— А сега се връщай в „Морис Нетуъркс“ да довършиш ревизията.

Шегуваше ли се? Не ми се доверяват да включа компютър, не ме пускат да припаря до фирмата без ескорт, но продължавам да трупам хонорари от клиентите.

От друга страна обаче, ревизията сигурно бе струвала на „Морис Нетуъркс“ някой и друг милион долара; би било много гадно да уведомя клиента, че наблюдаващият адвокат е морално възпрепятстван да изпълнява задълженията си и ще трябва да я повторят. Клиентът би изтъкнал съвсем логично, че щом фирмата е избрала мен, сега трябва сама да си сърба кашата. И ето го пак закона за всемирната гадост — по график ревизията трябваше да завърши във вторник и точно същата вечер се подготвяше дисциплинарната екзекуция.

Виждате ли какво имам предвид? Тия юнаци от частния сектор си мислят, че ние в обществения пасем трева.