Брайан Хейг - Частен сектор

Той се усмихна.

— С нетърпение чакам да ти строша врата, кучко.

— Има да чакаш.

— Как беше изнасилването? Приятно ли е, като си с обратна резба?

Лицето й пламна.

— Да ти го начукам.

— Ако знаеш какво съм ти предвидил, ще ме молиш да ти строша врата.

— Господи, отвратителен си.

В гласа й се прокрадна гняв.

Стояха мълчаливо и се гледаха с взаимна ненавист, а колоездачът идваше все по-близо и по-близо. Цевта на револвера продължаваше да сочи към слабините му.

Новодошлият удари спирачки, велосипедът му се плъзна и спря на два-три метра от тях. Беше млад, на двайсет и една или двайсет и две, може би студент от Джорджтаунския университет или от „Джордж Уошингтън“, рус, с къдрава козя брадичка, защитни очила и дебели, масивни бедра на усърден колоездач. Той погледна въпросително оръжието в ръката на Ан и попита:

— Какво става? Трябва ли ви помощ?

Ан едва отваряше уста, когато Майк размаха високо ръце и заяви:

— И още как! Толкова се радвам, че дойде, мой човек. Тая смахната кучка си въобразява, че съм убиецът от Лос Анджелис.

— Какво?

— Превъртяла е. Както си карах и исках да я задмина, тя взе, че ме ритна. Можеше да ме убие. Адски боли.

— Млъквай — каза Ан, после се обърна към непознатия. Лъже. Престори се, че е паднал. Той е убиецът от Лос Анджелис.

Новодошлият се вгледа в него. Майк вдигна широките си рамене и поклати глава пред явната нелепост на обвинението.

— Глупости. Пълни глупости. Нали знаеш какви са жените в момента. Хванала я е параноята.

Ан поклати глава, сякаш да каже, че не се хваща на въдицата.

— Добре ги редиш, гаден убиец. Но сега ще се пържиш на електрическия стол.

— Видя ли за какво ти говоря, мой човек? — възкликна Майк. — Съвсем е откачила. За бога, моля те, опитай се да й налееш малко ум в главата. Нали си чувал описанието на убиеца от Лос Анджелис? Непрекъснато го повтарят по телевизията и радиото. Нисък и набит, с дълга коса, стегната на опашка, прав ли съм? Е, виждам ли ти се нисък и набит? Къде ми е опашката?

Младежът се обърна към Ан и каза:

— Вярно. Непрекъснато повтарят описанието по новините. Както каза той.

Тя се завъртя към него.

— Не ми пука за описанието. Този е.

— Нападна ли ви? — попита младежът, без изобщо да крие скептицизма си.

— Още не. Но само защото не му дадох възможност.

Майк стисна по-здраво кормилото на велосипеда си.

Младежът каза на Ан:

— Е, щом не ви е нападнал, как може да сте толкова сигурна?

Ан започваше да се ядосва.

— Просто знам. Очаквах да избере мен и ето го тук.

— Очаквахте да избере вас?

Сега младежът и Ан стояха един срещу друг.

Ан тъкмо отваряше уста да обясни, когато изведнъж велосипедът на Майк полетя във въздуха като безформено копие. Носеше се право към нея. Тя се завъртя и вдигна ръце, но десеткилограмовият снаряд с трясък улучи гърдите и лицето й.

Подир него връхлиташе Майк. С един скок прекоси пътеката и се хвърли право към пистолета. Ръката на Ан беше заклещена под велосипеда и той изтръгна оръжието от юмрука й, после жестоко я удари с дръжката по челото.

Новодошлият крещеше:

— Хей, човече, по-кротко! Недей така!

Майк захвърли револвера настрани. Зашеметената Ан стенеше и той се надигна от нея. Тръгна срещу колоездача, говорейки в движение:

— Виж какво, мой човек, нямах друг избор. Мацката щеше да ме застреля.

— Да, но…

— Никакво „но“. — Майк поклати глава. — Тя е луда. Божичко, умирах от страх.

Беше на половин метър от колоездача. Можеше просто да го застреля, но имаше опасност шумът да привлече нови досадни гости. Той плъзна длан по челото си и каза:

— Ти видя как беше, нали? Не можех да рискувам.

Изведнъж юмрукът му излетя напред и улучи колоездача в носа. Бликна кървав фонтан и младежът отхвръкна зад велосипеда си. Майк спокойно се приближи и без усилие го вдигна от земята. Смъкна каската от главата му и я захвърли. Младежът тежеше над седемдесет килограма, но Майк беше ужасяващо силен. Сграбчи крещящата жертва под мишница и с всичка сила се втурна срещу един голям дъб край пътеката. Главата на колоездача се вряза в кората като таран и се разцепи като презряла диня. Тялото му омекна напълно и Майк го пусна до дървото. Наведе се и провери пулса — човекът определено беше мъртъв.