Брайан Хейг - Частен сектор

Движението по пътеката беше по-рядко от обичайното, навярно в резултат на разрастващата се параноя заради убиеца от Лос Анджелис. Няколкото млади жени, които зърна досега, тичаха и караха велосипеди в мъжка компания или на групички. Не поемаха рискове. Знаеха, че убиецът дебне наоколо и е гладен.

Както бе предвидил, Ан Каръл не обърна внимание на предупрежденията. Беше прекалено сприхава и упорита, за да позволи на някакъв си убиец да промени живота й по какъвто и да е начин. Сигурно вярваше, че сексуалните маниаци няма да проявят интерес към жена с нейната външност и склонности. Нормалните момичета си имаха купища неприятности — нежелана бременност, венерически болести и извратени типове. Лесбийките стояха над всичко това.

Тя караше велосипед всяка неделя вечер от март до декември, докато станеше твърде студено и хлъзгаво. Миналата неделя той я проследи, измери темпото й на каране, проучи терена и планира удара си. Днес, също като предната седмица, тя измина, без да бърза, около двайсет и пет километра, стигна до обичайната си точка за връщане и подкара назад.

Вече бяха изминали около километър и половина обратно. Време за действие.

Той се озърна през рамо, не видя никого и увеличи скоростта на трийсет километра. След три минути бе скъсил дистанцията до сто метра. Вгледа се в гърба на Ан и натисна педалите още по-силно. Когато оставаха към трийсет метра, тя го чу да наближава. Кратък поглед през рамо, без следа от тревога по лицето и без промяна на позата или ритъма. Тя любезно свърна наляво, за да му даде повече място да я задмине отдясно.

Изравниха се. Тя го погледна, той се усмихна, вдигна ръка за приятелски поздрав и прелетя покрай нея. Продължи яростно да върти педалите, докато се откъсна на около триста метра пред нея. Отмина остър завой на пътеката, после с всичка сила натисна спирачките. Задната гума плъзна наляво и той протегна десен крак, за да предотврати падането.

След броени секунди Ан Каръл изскочи иззад завоя и трябваше да завие рязко, за да избегне сблъсъка. Падналият му велосипед преграждаше пътеката и колелата още се въртяха. Самият той лежеше на пет метра встрани, омекнал и неподвижен.

Ан плавно натисна спирачките. Слезе от колелото и се озърна към него. Той здраво стисна очи и остана да лежи.

Чу я как промърмори: „Ах, мамка му“, после тръгна към него, бутайки велосипеда си.

— Хей — извика тя. — Добре ли си?

Никакъв отговор.

— Хей, чуваш ли ме?

Тя наближаваше и той остана съвършено неподвижен. Щеше да изчака, докато останат метър-два, после да действа. Иначе би могла да скочи отново на колелото и да изчезне.

Чуваше стъпките и тежкото й дишане. Явно не беше далече. Той нададе тих стон, за да даде знак, че е жив. Че е ранен и отчаяно се нуждае от бърза помощ, но е жив.

Минаха двайсетина секунди и той изстена отново. Беше й дал предостатъчно време. Вече трябваше да се наведе над него, да провери пулса му или нещо подобно.

Отвори очи, вдигна глава и направи болезнена гримаса. Застанала на два метра от него, тя го гледаше отвисоко и бъркаше с дясната ръка в чантичката отзад на колана си.

— Ранен съм — измънка той.

— Какво стана?

— Велосипедът… велосипедът ми се хлъзна. Моля ви. Няма ли да ми помогнете?

— Не. Изправяй си се сам.

— Не знам дали…

— Можеш ли да си мърдаш краката?

— Аз… не знам.

Тя отстъпи още метър назад и каза:

— Действай. Защото аз няма да ти помогна да станеш.

Дотук с инстинкта на милосърдие, дето уж бил вроден у жените. Хрумна му, че може да е подценил обекта. Беше очаквал някои изненади заради лесбийството, но тази студена липса на състрадание направо го стряскаше.

С няколко боязливи охкания и пъшкания той се надигна на ръце и придърпа крака под себе си. Тя стоеше на три метра, но той беше бърз и силен. Ако си осигуреше равновесие и стабилна опора, щеше да връхлети върху нея, преди да е мигнала.

Преди да се втурне напред, той хвърли крадешком още един поглед към Ан… и замръзна. Дясната й ръка вече не беше в чантичката отзад. Висеше отпред до слабините и стискаше къс револвер трийсет и осми калибър. Не се целеше в него, просто държеше оръжието небрежно, с цевта надолу.

Той се изправи и изтупа пръстта от ризата и панталона си.

— Не може да е толкова зле, мой човек — каза тя. — Няма кръв.