Брайан Хейг - Частен сектор

— Не, глупчо. Не това имах предвид.

— А какво имаше предвид, Марта?

Тя отговори:

— Много фирми сключват външни партньорства, за да получат общ достъп до дадена област, да споделят маркетинговите усилия или да инвестират съвместно.

— Продължавай.

— „Морис Нетуъркс“ има партньорство с една фирма от Бермудите, наречена „Гранд Вистас“. Договорът е сключен преди две години.

— Бил съм на Бермудите — услужливо подсказах аз.

— Тогава сигурно знаеш, че са много популярно място за подобни партньорства. — Развълнувана от темата, тя намести очилата си. — Либерална финансова политика, приятелски настроени банки и никакви данъци — идеална среда за бизнеса.

— Точно затова бях на почивка там.

Тя поклати глава.

— Твоята фирма е извършила правната подготовка за партньорството с „Гранд Вистас“. Обединение с цел инвестиции.

— Много ясно. Сега знаеш защо ги свързахме. — Тя май доста се впечатли от моя отговор, докато не попитах: — Какво означава това, по дяволите?

— Означава, че между „Морис Нетуъркс“ и „Гранд Вистас“ протича обмен.

— О… вярно. И аз опитах да заменя малко слюнка с ония германки. Нали разбираш, оттам може да се премине към даряване на органи… но всъщност това не те интересува, нали?

Тя извъртя очи към тавана.

— Говоря за замяна на акционерни дялове и мрежови капацитети. Според Общоприетите счетоводни принципи замяната на капацитет позволява на двете компании да разглеждат сделката като продажба и да отчетат незабавни приходи.

— И законно ли е?

— Да… Точно това казах.

— О…

— Доколкото знаем, „Гранд Вистас“ е холдингова компания с участие в няколко задгранични телекомуникационни компании. При замяна на капацитет компаниите се задължават да си осигурят взаимен достъп до комуникационните мрежи на всяка от тях.

— И това е важно, защото…?

— Тия взаимоотношения са от огромно значение за „Морис Нетуъркс“. Миналата година компанията е отчела триста милиона приходи от „Гранд Вистас“.

Добре де, всичко това беше много увлекателно, но умът ми вече се рееше назад към догадките как би изглеждала Тифани без ония нелепи дрехи, които я караха да носи на работа.

— Още дълго ли ще трае беседата?

Марта пристъпи от крак на крак.

— За първото тримесечие на настоящия данъчен период „Морис Нетуъркс“ отчита суап операции с „Гранд Вистас“ за около осемдесет милиона. Предполагаме, че партньорството остава в сила.

— Да?

— Трябва да знаем колко ще трае. Твоята адвокатска фирма е подготвила договорите.

Ама че досада. Тъй като беше неделя, другите служители от фирмата вероятно играеха голф или тайничко се промъкваха да зяпат стриптийз — кой каквото си харесва.

— Не може ли да изчака до утре? — попитах аз.

— Само ако ни дадеш два дни отсрочка. Очевидно не можем да приключим с прогнозата за приходите, ако не знаем колко ще трае договорът.

Да, очевидно. Тръснах глава и отидох до батареята телефони в ъгъла. В куфарчето си имах списък с домашните номера на всички от фирмата и сега се свързах с лъскавата къща на Бари в лъскавото предградие.

Отговори ми женски глас:

— Джесика Босуърт. С какво мога да ви услужа?

Имаше североизточен прогимназиален акцент, според мен леко хленчещ, което подсказваше, че страда от самоубийствена депресия заради скапания си брак, а съпругът й е с малка патка и нощем се напикава. Понякога прекалявам с догадките. Някъде в къщата ревяха хлапета. Не ги упреквах, като знаех кой е баща им.

Представих се и я уведомих, че трябва да разговарям със съпруга й. Минаха почти две минути, преди Бари да се обади. Той обясни, че двамата с жена му посрещали гости за рождения ден на детето, избрал съм страшно неподходящ момент и дали няма начин да приключим по-бързо. Дадено, казах аз, после обясних какво искат счетоводителите и той отговори:

— Няма проблеми. Лично подготвих тия договори и преговарях по сделката. Запознат съм с цялата работа до най-малки подробности.

— Знаех си, че теб трябва да търся, Бари — казах аз и попитах: — Е, каква е същността на договора?

— Кръстосани инвестиции и суап в използването на мрежите.

— Срок на договора?

— Четири години с възможност за подновяване. Договорът е подписан преди две години, тъй че остава в сила поне още две.

— При какви условия могат да се оттеглят партньорите?

— Няма условия. Не е предвидено в договора.

— Няма условия… не е ли малко необичайно?

Детският глас продължаваше да реве. Бари ми напомни: