Брайан Хейг - Частен сектор

— Напускам. Или, да речем, уволнена си. Което предпочетеш.

— О, престани.

Не отговорих.

— Не искаш ли да откриеш убиеца на Лайза?

Продължих да мълча.

— Защо го правиш?

Понякога най-доброто общуване между двама души е да не си общуват. Отново се въздържах от отговор.

Е, тишината трая наистина много дълго, преди тя накрая да проговори:

— Шон, престани. Не мога да се справя без теб.

— Продължавай.

— Необходим си ми.

— Защо?

— Защото… защото съм почти сигурна, че Лайза е била убита по някаква друга причина.

Вече бях минавал оттук, бях чувал същото и се навъсих, за да подскажа, че обикаляме в кръг.

— Лайза ми се обади два дни преди убийството — призна тя.

— И какво каза?

— Боеше се. Смяташе, че някой наблюдава къщата й.

— Продължавай.

— Една вечер видяла пред къщата спряла кола. Няколко вечери преди това имала странното чувство, че някой я гледа през прозореца на втория етаж.

— Чувство?

— Да. Но Лайза беше много уравновесена. Познавал си я.

Да, познавах я, затова попитах:

— Нямала ли е представа кой я гледа?

Тя поклати глава.

— Попитах я дали има от какво да се бои. Тя каза, че няма нищо конкретно. Попитах за зложелатели от някое старо дело. Тя не се сети. Каза, че ако имала време да прегледа архивите, може би…

Джанет сви рамене.

— Което току-що направихме заедно с теб.

— Именно. — Тя помълча и добави: — Лайза спомена също, че нещо във фирмата я тревожело. Попитах какво. Тя каза, че все още проверявала, имала нужда поне от няколко дни.

— И какво?

— Това е всичко.

— Никакви намеци… никакви идеи?

— Усетих, че не й се говори за това. Или защото е адвокатска тайна, или все още беше твърде мъгляво. Но според нея то нямаше нищо общо с усещането, че я следят.

— Било е само нейно предположение.

— Да. Но ми се стори уверена. — Джанет леко се изчерви и добави: — Трябваше да настоявам.

А аз трябваше да бъда на паркинга в девет, паркингът трябваше да е по-добре осветен и в един идеален свят всички биха живели щастливи и дружелюбни и не би имало смахнати гадове, дето убиват млади жени.

Но светът изобщо не беше идеален, затова се замислих над казаното от Джанет. За една година в „Кълпърт, Хъч енд Уестин“ Лайза бе работила за мнозина съдружници по много дела. Основната идея на тая шантава програма за работа с индустрията беше да опознаем цялата палитра на корпоративното право; затова всеки месец са прехвърляли Лайза към ново дело и нов клиент. Последният й месец бе минал в екипа на Сай, работещ изцяло за „Морис Нетуъркс“. Ако допуснех, че фирмата е свързана по някакъв начин — а аз не допусках подобно нещо, — оставаха цял куп дела, с които е била свързана.

Спомних си как при последния ни разговор Лайза спомена, че иска да сподели с мен нещо за фирмата. Но не бях усетил в гласа й нетърпение, нито нотки на страх или тревога. Тогава, както и сега, предполагах, че е възнамерявала да ме посъветва пред кои пирани и акули да не си подлагам задника.

— Нищо не виждам — казах аз на Джанет.

— Може и Лайза да не е виждала.

— Слушай, току-що напуснахме мястото, където една жена е била убита почти по същия начин. Сестра ти беше номерирана и опръскана със сперма.

— Благодаря, знам.

— Тогава какъв е смисълът?

След ново кратко мълчание тя каза:

— Спомни си вечерта, когато убиха Лайза. Какво насочи Спинели към извода, че е било грабеж?

— Чантата й беше открадната.

— Откраднато ли е нещо от Кътбърт и Фиорио?

— Аз… не съм чул да споменават.

— Чантата на Фиорио беше на пода в колата. Видях я.

— Продължавай.

— А сега помисли за още нещо. Лайза беше адвокат. Винаги носеше куфарче. Къде е куфарчето?

— Откъде да знам?

— Претърсих апартамента й. Не беше там. Позвъних на службата й в Пентагона; там също го няма. Мисля, че куфарчето й също е било откраднато. — Тя помълча. — А и компютърът беше откраднат от жилището й, нали?

— Има редица възможни обяснения за кражбите, ако изобщо допуснем, че куфарчето е откраднато. — Замислих се и попитах: — Защо не съобщи всичко това на Спинели?

— Защото ако съм права, полицията ще издъни цялата работа.

— Как?… Защо?

— Какво ще предприеме полицията?

— Стандартната процедура. Ще почнат да разпитват във фирмата с какви дела е била свързана Лайза.

— И как ще реагира твоята фирма?

Вече виждах накъде бие.

— Като всяка адвокатска фирма. Ще кажат на ченгетата, че всичко е под закрилата на закона, служебна тайна, поверителна информация, тъй че да го духат.