Брайан Хейг - Частен сектор

— Да.

— Липсата на последователност би трябвало да ни подскаже нещо. Мисля, че убиецът разиграва роля.

— Роля?

— Не действа импулсивно… прави постановка.

— Защо?

— Не знам защо. — Тя се загледа право напред и попита: Смяташ ли, че са двама различни убийци?

— Това би обяснило разликите, нали? Съвпадат по общи характеристики на убийството, но после изплуват индивидуалните им патологии и онова, което вършат с жертвата преди смъртта, изглежда различно. — Обърнах се и попитах: — Да? Не?

— Ами темпото? Той е умен и трябва да знае, че колкото по-бързо убива, толкова по-вероятно е да допусне грешка.

— Не подсказва ли и това наличието на двама убийци? В такъв случай убиват веднъж на четири до шест дни.

— И как подбира жертвите си?

Диалогът явно не се получаваше — мъчех се да изкопча нещо от нея, а тя съзнателно ме отклоняваше с тия непрестанни загадки. Стара адвокатска хитрост. Поддържаш контрол, като задаваш въпроси.

И също като Спинели усетих, че ми е дошло до гуша. Завих към паркинга пред ресторант „Орлиънс Хаус“ на Уилсън Булевард, намерих празно място и спрях.

— Какво правиш? — попита Джанет.

Бръкнах в куфарчето си, извадих няколко разпечатки и ги подхвърлих на коленете й. Тя се вгледа в купчинката и попита:

— Какво е това?

— Делата за сексуални престъпления, по които е работила Лайза.

Млъкнах и тя разгърна хартиите в скута си.

След малко Джанет посочи с пръст един ред.

— Ето. Това изглежда интересно. Лейтенант Джон Сингълтън. Изнасилил жена и я накълцал с нож. Секс и насилие, същите елементи, които търсим, нали? Освен това е бил офицер. Навярно умен и изобретателен като нашия убиец.

— Нещо друго? — попитах аз.

След още малко тя спря пръст върху друга страница и отговори:

— Тук. Ефрейтор Хари Гойнс, изнасилване и опит за убийство. Отново секс и насилие.

Тя изчете останалите разпечатки, но явно нито един друг случай не й направи впечатление.

Сътрудникът на Клапър бе инструктирал бившите служби на Лайза да пращат без подбор всички нейни дела, свързани със секс под каквато и да било форма или разновидност. Резултатът се оказа странна смес от чудатости и куриози. Сексът извлича на повърхността най-доброто и най-лошото у хората, но адвокатите виждат само лошото.

Накрая Джанет вдигна глава и каза:

— Сингълтън и Гойнс… само тия два случая могат да имат някаква връзка.

— Сигурна ли си?

— Ако списъците са пълни, да.

— Пълни са и аз избрах същите двама.

— А провери ли ги?

Кимнах.

— Да започнем с лейтенант Уилям Сингълтън. Лайза го е защитавала. Всъщност това е било второто й дело.

— Продължавай.

— Млада жена от Файетвил близо до Форт Браг тичала по редовния си маршрут. Някой я дръпнал в храстите, нарязал я с нож, после я изнасилил. Пред полицаите дала добро описание на нападателя: чернокож, висок около метър и осемдесет, щръкнали зъби и грозна рана на дясната ръка. Около две седмици по-късно лейтенант Уилямс бил спрян в същия град за превишена скорост. Докато подавал шофьорската си книжка, полицаят забелязал белег на дясната му ръка. Видял също, че е чернокож, с леко изпъкнали зъби, висок около метър и осемдесет, и го арестувал.

— И какво станало?

— Лайза го оправдала.

— Как?

— Недостиг на доказателства. Тампонът със сперма, взета от жертвата, се затрил някъде. На процеса жертвата признала, че било тъмно, изпитвала ужас, не си носела очилата и не можела да твърди категорично, че е бил Уилямс.

— Но може и да е бил, нали?

— Така изглежда.

— Значи още е на свобода.

— Не съвсем.

— Защо?

— Загинал при тренировъчна злополука преди две години.

Тя поклати глава.

— Задраскваме го.

— Точно така. Сега Хари Гойнс. Той нахълтал в жилището на мисис Клеър Уедъроу, чийто съпруг, сержант от специалните части, изпълнявал мисия в Босна. Гойнс изнасилил мисис Уедъроу, прострелял я в главата и си тръгнал, предполагайки, че е мъртва. Но сгрешил. Балистичният тест съвпадал с оръжието, което носел, ДНК също съвпадала, жертвата го разпознала — ясно като бял ден. Лайза сторила всичко, за да го защити, но бил признат за виновен и осъден на трийсет години във военния затвор „Левънуърт“ без шанс за помилване.

— Значи още е там?

— В сектор С.

Изкарах на заден ход от паркинга и казах:

— Получи каквото искаше, нали?

— Да. Благодаря.

— Добре. Радвам се, че си щастлива. Беше ми много приятно да работим заедно.

— Какво означава това? — попита тя.