Брайан Хейг - Частен сектор

— А ако някой от фирмата е замесен?

— Схванах. През следващите дни доста хартия ще иде в огъня.

Тя явно бе обмислила всичко и довърши с прецизен извод:

— Няма да остане и помен от доказателства.

— И затова ти трябва моята помощ — досетих се аз. Тъй като не получих отговор, сам запълних пропуснатото: — Искаш да шпионирам фирмата.

— „Шпионаж“ е много грозна дума. — Тя приглади косата си и добави: — Може би да се поослушаш тук-там. Но само ако желаеш.

— Ако желая? Извинявай, нямаше ли някъде в юридическите книги забрана за тия работи. — Бързо добавих: — Това не беше въпрос.

— И убийствата са забранени.

— Джанет, имаш само изчезнал компютър, може би изчезнало куфарче и десетки възможни обяснения, а си въобразяваш, че това доказва съществуването на сериен убиец в една от най-престижните адвокатски фирми в страната.

— Казах ли, че убиецът е във фирмата?

— Намекна го.

— Не съм. Предположих, че може да има връзка.

— Не — натъртих аз. — Сериозно говоря. Не!

— Е, уважавам решението ти. — След кратка пауза тя продължи: — Откраднатият компютър подсказва, че убиецът се е тревожил за някакво електронно съобщение или файл. Вкарай ме във фирмата да огледам компютъра на Лайза.

— Да, бе. Влизаме заедно и казвам: „Извинявайте, но моята приятелка иска да провери кой е убил сестра й. Та ако не възразявате, ще се включи в нашите защитени компютри, ще се порови из поверителната информация и, току-виж, открила кой от вас го е сторил, негодници мръсни.“

— Мисля, че ще е по-умно да ме придружиш до кабинета си и да излезеш за минутка.

— Ами ако те спипат?

— Ще кажа, че ми трябват адресите от електронната й поща, за да поканя нейните приятели на погребението. Така добре ли е?

Определено не беше добре. Всички улики направо крещяха, че Лайза е станала жертва на безумен убиец, който я е избрал само защото демоните в главата му са я харесали точно през този ден. Погледнах я право в очите и казах:

— Твърдо не.

И тъй, когато въведох Джанет, Елизабет от приемната вдигна глава и каза:

— Майор Дръмънд, през последните дни ви нямаше.

— Бях в ареста.

— В ареста?

— Аха. Доколкото разбрах, някакъв тип с моето описание ограбил банка на три пресечки оттук.

— Банка?

— Дребен квартален клон. Задигнал само десет бона. Адвокатът ми ме измъкна.

Тя залитна в креслото.

Аз бързо допълних:

— Но през онзи ден бях в Кливланд. Имам свидетели… десетки.

Тя се изкиска и заяви с превзетия си британски акцент:

— О… просто си правите глупава шега.

Без да отвръщам на усмивката, аз поясних:

— Елизабет, това е Джанет Мороу. Влиза на моя отговорност.

Елизабет измънка нещо, а ние поехме по коридора към кабинета ми. Минах зад бюрото, включих компютъра и докато машината зареждаше, не си казахме нито дума. Чудех се как бях позволил да ме уговори. И дали има тренировки за изграждане на характер.

Екранът светна и аз отбелязах:

— Не знам паролата на Лайза.

Джанет посочи стола ми и попита:

— Може ли?

Настани се и огледа екрана. Насочи вълшебната стрелка, чукна лекичко и изникнаха две правоъгълничета, едното за името на потребителя, другото за паролата му. Тя изписа името на Лайза, после опита парола. В правоъгълника изникнаха звездички, но каквото и да пробваше, върху екрана почваше да мига надпис „Невярна парола“.

Джанет се облегна назад, помисли няколко секунди, опита пак и пак, после още шест пъти, но без успех.

— Дай да опитам — казах аз и се наведох през рамото й.

Натраках ГВП — съкратено от Главна военна прокуратура — и бинго! Готови за старт.

— Твърде очевидно — каза Джанет.

— Не, беше гениално. Просто гениално.

Тя се разсмя. Но екранът показа само три имейла в електронната поща на Лайза. Джанет ги отвори — административни съобщения от фирмата. Лайза беше методична и изглеждаше съвсем естествено да е изтрила личните си имейли, преди да се върне в армията. Нейде в търбуха на сървъра вероятно имаше електронни отпечатъци от всичко, което бе писала някога на компютъра, но възстановяването на тия файлове надхвърляше нашата компетентност.

Джанет завъртя мишката насам-натам и накрая извади списък с електронни адреси. Ако случайно не съм споменал, Лайза Мороу беше много популярно момиче. Джанет прелисти до края и според мен трябва да имаше към двеста адреса.

— Ще прехвърля всички тия адреси в личния си компютър — каза Джанет. — Когато уточним погребението, просто ще им пратя типова покана.