Брайан Хейг - Частен сектор

По стените на спалнята висяха снимки, отчети и записки от наблюдения, описващи най-подробно навиците на жертвите му. Но не задълго — скоро стените щяха пак да останат голи и всяка улика да се превърне в пепел. Щеше да мине през всяка стая с препарати за почистване и да изтърка всичко, до последния отпечатък, до най-дребната прашинка. Беше наел апартамента за цял месец и възнамеряваше да напусне една седмица предварително.

Той мина в банята, свали дрехите и се огледа в огледалото. Главата му беше напълно гола, избръсната до корен, но въпреки това той намести едрата си фигура във ваната и започна да маже с крем за бръснене всеки сантиметър от тялото и главата си. От последното му бръснене бе минал само ден, ала не биваше да оставя нищо на случайността. Не бръснеше само веждите и ресниците си, тъй като липсата им би привлякла внимание, а не можеше да си го позволи. Ченгетата можеха да претърсват местопрестъпленията с прахосмукачка, но нямаше да открият и следа от неговата ДНК или отпечатъците му.

Полицейските лаборатории щяха да установят, че нито една проба от спермата не съвпада с онези, взети в Лос Анджелис преди няколко години, но пък и сегашните проби не съвпадаха помежду си.

Щяха да прибавят към сметката убийствата в Лос Анджелис, да предположат, че Каролайн Фиорио е жертва номер осем, а не номер три, и да си скубят косите в напразни опити да разберат логиката му.

Във ФБР щяха да си припомнят, че убиецът от Лос Анджелис също имаше досадния навик да звъни на журналисти и да им предлага неразгласени сведения, което вбесяваше следователите. Сякаш всичко е една голяма игра и той притежава дъската. Именно затова бе позвънил на Ен Би Си и Си Би Ес, за да им съобщи къде се намира лимузината, като добави няколко много сочни подробности, за да подразни говорителя на ФБР. Жалко, че нямаше как да е там, за да види потресените физиономии на ченгетата, когато са пристигнали на мястото на убийството, където вече ги чакаха снимачните екипи.

Към полунощ цяла армия федерални агенти щяха да хванат последния полет за Лос Анджелис, бързайки да изровят подробностите за онзи случай.

Той плъзна самобръсначката по гърдите си и се изкиска. Смешното беше, че много преди да изтекат двата часа, Каролайн Фиорио напълно промени мнението си за смъртната присъда. Към края навярно бе станала най-кръвожадната привърженичка на екзекуциите в цялата проклета страна.

Слънцето кротко залязваше, когато двамата с Джанет напуснахме паркинга и подкарахме към Вашингтон по широките булеварди на Рослин, оставяйки зад гърба си тълпите около мястото, където беше убита Каролайн Фиорио. На първия червен светофар завъртях глава към нея и попитах:

— Нямаш ли чувството, че Спинели нещо ни е сърдит?

Тя предпочете да не отговори.

— Всъщност се сърди на теб — уточних аз. — Мен сигурно ме харесва, но си мисли, че ти го разиграваш.

— Никой не те харесва. — Тя се усмихна широко. — И не забравяй, че не го търся аз. Все той ми звъни.

За минута се загледахме в пътя, после аз казах:

— Какво криеш и защо?

Тя отвърна на въпроса с въпрос:

— Видя ли изгарянията по ръцете и краката й?

— И синините, и охлузванията от въжета, и строшения врат. Беше отвратително. Накъде биеш?

— Преценяват, че е бил с Кътбърт около трийсет минути и почти два часа с Фиорио. Разликата в жестокостта беше огромна.

— Може убиецът да си пада по знаменитости. Може да му е повлиял различният цвят на косата. Може точно в четвъртък да го хващат дяволите. Аз самият не съм почитател на четвъртъците.

— Не искаш ли да знаеш как разсъждава онзи тип? Да влезеш в главата му?

— Не. Смахнатите живеят в свят на мрачна извратеност и изопачени импулси. Това пътешествие го оставям на професионалистите. И теб съветвам да сториш същото.

Тя се загледа през стъклото и каза:

— Просто си мисля… Не довърши.

— Какво?

— Нещо… нещо не се връзва. Следи от ДНК, които не съвпадат. Лайза е само убита, Кътбърт убита след побой, а сега Фиорио. — Тя помълча и добави: — Горката жена е изтърпяла невъобразими жестокости, сякаш убиецът иска да докаже нещо чрез нея.

— Например?

— Например да предизвика широка публичност и вълнение. С нея е прехвърлил всякаква мярка — не убийство, а цирк.

— Защо му е да го прави?

Без да обръща внимание на въпроса, тя продължи:

— С Джулия Кътбърт налага власт и унижение. Кучешкият намордник, синините по задника, дори безсрамната поза, в която я е оставил. Фиорио е била инквизирана методично. Виждаш ли разликата?